Тази история е като красива паяжина, изтъкана от чувства и време. Тя не е точно научна фантастика, въпреки че заради генно заболяване героят се придвижва с лекота напред и назад във времето – нима всички ние не сме пътешественици във времето, когато се опитваме да съхраним сладостта на отминалите мигове и да надникнем в бъдещето си, да го сътворим от своите мечти? Не е и точно любовен роман, защото любовта тук се разглежда като съдба, като предопределеност.
Това е една съвременна „Одисея“ за лутането, за отсъствието като присъствие, за неизчерпаемата сила на женското търпение и на мъжката привързаност.
Български
