Your cart is empty!
Пиши ми, чудна моя, скоро
През 1960 г. Х.К.Артман пише изпълнени с копнеж писма и духовити пощенски картички, към които прибавя и любовни стихотворения (по-късно включени в стихосбирката aufmeine klinge geschrieben (написано върху резеца ми) - всички те адресирани до младата актриса Диди Махер от Клагенфурт, където тя продължително време се лекува от тежко заболяване и където поетът често я посещава.
Епистоларните и лирически „вербарий“ са съчетани с изрезки на карикатури и пасажи с шрифт на санскрит, който и поетът, и актрисата са умеели да пишат и четат. Към някои от писмата има залепени сухи цветя, които ги превръщат в истински поетичен хербарий на копнежа. Художничката Сузане Шмьогер (създала по-късно декорите на много от пиесите на Артман) допълни и обогати художествено този хербарий.
Х. К. Артман
Който днес чуе името на Х.К. Артман, го свързва с представата за най-новата австрийска литература. Виенската група и диалектната поезия. Не е публикувал любовна лирика. Първи стихове 1947 г. във Виенското радио. 1949 г. Рене Алтман го въвежда в кръга на младите поети около виенското списание "Neue Wege" [Нови пътища]. Член на „Wiener Gruppe" [Виенска група] - Фридрих Ахлайтнер, Конрад Байер, Герхард Рюм, Освалд Винер; обявява своите „осем тези" за поетическия акт. След 1956 г. чест гост в имението „Тонхоф", пише либрета за Герхард Ламперсберг. 1958 г. първа книга със стихове на диалект med ana schwoazzn dintn. (c черно мастило). Следват сборници с пиеси, проза, поезия. Носител на множество награди: Голямата държавна награда на Австрия 1974, наградата „Бюхнер" 1997, наградата „Нестрой" 1997.
There is no added resume!