Роберто Савиано

Роберто Савиано е израснал в това забравено от Европа място, израснал е в самото сърце на Камората. Там на тринайсет години момчетата носят полуавтоматични пистолети, а момичетата на четиринайсет години вече се оглеждат за съпруг от мафията. Няма разделение на криминално проявени и съвестни граждани, защото за цялото население на областта Камората е спасител – осигурява работа, защита, грижи се за семействата. Всеки може да разпространява дрога – мъже, жени, деца: надниците се плащат всяка седмица – 100 евро за наблюдателите, 500 евро за координаторите, 800 евро за дребните продавачи на наркотици и 1000 евро за тези, които държат наркотиците в домовете си на склад. Смените са от три часа следобед до полунощ и от полунощ до четири сутринта. Има един почивен ден седмично, а за всеки час закъснение се отнемат по 50 евро от надницата. Дори „Бърза помощ“ е подвластна на Камората – при инцидент на улицата санитарите идват с линейката, но търпеливо изчакват раненият при престрелката да умре, за да не си навлекат гнева на килърите от Камората.

Малцина са тези, които се опълчват срещу Камората, а направят ли го – губят работата си, близките им ги изоставят, пресата ги обвинява, че са се забъркали в нечисти дела. Или просто „чистачите“ на Камората елиминират непослушните.

Държавата е абдикирала.

Потресен от колосалните финансови измами и ужасите, причинени от Камората, Роберто Савиано се записва в младежко сдружение за борба с престъпната организация и през следващите четиринайсет години целият му живот е отдаден на разобличаване дейността на мафиотските кланове от Неапол, натрупали вече колосална икономическа мощ.

За да събере информация за книгата си, авторът прави и невъзможното:

Работи като строителен работник и като асистент на китайски текстилен производител – все дейности, подчинени на Камората.

Скита по „екологично чистите“ полета край Неапол, където Камората заравя незаконно токсични отпадъци.

Проучва системата за намиране на работа в чужбина с камористки препоръки и лети до Великобритания.

Дори влиза в ролята на сервитьор на една камористка сватба.

Шамарът в лицето на Камората е недвусмислено му заявление: „Знам това. И ще го докажа!“

Рицар на истината, за свое оръжие той избира словото.