Едно момче, избягало от дома, слуша, приклекнало в дълбините на скривалището си, виковете на мъже, които го търсят. Когато хайката отминава, това, което остава пред него, е безкрайна и суха равнина, която то трябва да пресече, ако иска да се измъкне окончателно от това, което го е накарало да избяга.
Една нощ уплашеното, страхливо, недоверчиво, незащитено дете се натъква на болен, стар и самотен козар, който му дава подслон и защита, когато детето вече не вярва, че има доброта.
Авторът описва много добре мъчителната суша, безкрайното пусто поле, което двамата трябва да пресекат, разрушения замък и изоставените железопътни релси, малкото храна, която имат. Въпреки изтощителната борба за оцеляване, главните герои, които дори нямат възраст или име, имат близка връзка и без да се замислят, се подкрепят. Не е необходимо авторът да дава точна информация за това къде се случва историята и с кого, защото тя може да се случи на всяко място и време, и с всекиго. Ново свидетелство и метафора на самия живот за милиони хора, безпомощни, принудени да оцелеят във възможно най-лошите условия, включително и насилието.
Български
