Орхан Кемал е роден на 15 септември 1914 година в Джейхан, област Адана, в Турция и умира от спонтанен мозъчен кръвоизлив през 1970 година в София, по време на гостуване в България.
От младежките си години Орхан Кемал работи в текстилни фабрики и отблизо се запознава с тежкия физически труд. По-късно преживяванията му ще повлияят сериозно върху творчеството му.
Прогресивните политически възгледи на още младия Кемал му донасят петгодишна затворническа присъда. Тази мрачна страница от живота му обаче е белязана от съдбовна среща. Младежът се запознава с поета Назъм Хикмет – една от най-важните фигури на турската литература. Преживяванията на Кемал през затворническите му години и възгледите му, споделени и оформени от Хикмет, са публикувани в неговите мемоари.
Кемал е считан за един от класиците на съвременната турска литература. Първият му роман е публикуван през 1949 година, а книгите му са преведени на десетки езици. Автор е на 28 романа и една пиеса, както и 12 разказа, а по творбите му има 21 филмови адаптации. Персонажите на Кемал и историите им предизвикват сравнения с големи имена от световната литература като Чарлз Дикенс и Джон Стайнбек.
В знак на почит към личността и творчеството на автора в Турция е основана литературна награда за романи „Орхан Кемал“. Неин носител е и нобеловият лауреат Орхан Памук. Домът на Кемал е превърнат в музей.
Български
_46399_1.jpg)