Берлин, 1925-а. Войната е свършила само преди няколко години, но метрополията на бившия Райх не създава усещането за победена държава. По булевардите препускат скъпи коли, театрите поставят пиеса след пиеса на нови драматурзи пред препълнени зали, киностудията „Уфа“ бълва нови филми и нови, нерядко световни, звезди, в политическите кабарета се надпреварват млади писатели в новия литературен жанр, галериите не сварват да представят новите скандални творци, в задимените кафенета и ресторанти звучи бясно новата музика, дошла отвъд океана. Всичко е ново, всичко свети, всичко трепти. Епоха на културен възход, епоха и на еманципиране от старите представи за изкуството и живота.
И в центъра на този задъхан град стои той, култовият булевард „Под липите“ със своите безброй места за кратка отмора на творци и меценати, и буржоа и аристократи, на застаряващи богати дами и млади, освободени от предразсъдъци жени. И с известното на всички берлинчани „Кафе под липите“.
Един ден от един малък град на гарата на този кипящ от живот град пристига млада жена. Със себе си тя носи своята пишеща машина и своя талант...
Български
