Четирийсет века след библейската катастрофа в Содом и Гомор, същата тази земя около бреговете на Мъртво море се отваря и оттам започва да извира мистериозна виолетова сол с уникален вкус и качества на наркотик. Нейната поява променя из основи географията на цели три континента – Африка, Азия и Европа. Съвсем внезапно Париж се превръща в средиземноморски град. Виолетовата сол завладява и заробва света безшумно. Консорциумът на Седемдесетипетимата е собственик на правата над нейния добив и маркетинг. Съвременният Содом – Колонията, е мястото, което е представено в още по-тъмни краски и от прастария град. В нея живеят хиляди хора, работещи в добива и преработката на виолетовата сол. Хора, подчинени и непрекъснато следени от Консорциума, чиято база се намира в Париж. Убийци, бегълци и лъжци – колонията е рай за тези, които бягат от Европа, особено за привилегированите Пурпурни звезди. Шестима „дворцови“ служители и губернаторът на Колонията представляват ядрото на романа. Тези шестима души са съпругата на губернатора, свещеникът, съдията, лекарят, комендантът на Колонията и личният секретар на губернатора. Но когато губернаторът на колонията Верà (наречен на името на библейския цар) умира внезапно и загадъчно, шестимата служители се обръщат един срещу друг, предизвиквайки ужасяваща верига от събития, които заплашват самото съществуване на Колонията. Тогава започва да се разплита интелектуално-психологическата игра на Буразопулу.
Книгата е изградена от писма доклади за събитията, случили се в петнайсетдневен период от време – от смъртта на Вера, до двайсетгодишния юбилей на колонията. Яснота в събитията внася Филеас Бук – най-големият съставител на писмословици в неговата епоха, към когото пак чрез писмата си изпращат своите послания тези шестима придворни.
В Париж Филеас Бук е избран от зловещия Консорциум чрез епистоларните признания на шестимата да състави писмословица и така да отсее истината от лъжите, за да разбере кой е убил губернатор Вера. Но докато Филеас разкрива мистерията, той започва да осъзнава, че това не са обикновени писма и че самият ход на човешката история е поставен на карта. В случая писмословицата е с характера на меандър, древен гръцки ключ, за разгадаване на трудно обяснимите явления. Последвалите писма доклади на „дворцовите“ служители до Консорциума – нещо нечувано, тъй като единствен губернаторът има право на контакт със Седемдесетипетимата – и написани независимо едно от друго, но и внезапната поява на един нов губернатор, раздаващ налудничави заповеди, представляват основата на сюжета.
Съзаклятието между героите, напомнящо държавата на Платон, пригодена към днешна дата, с всички онези факти, сочещи за духовно разложение и съсловни разлики, поставя читателя в свят, където той не само се пита дали не представлява част от него, но и доколко самият той е спомогнал за развитието му в тази насока.
Български
