В „Светият олтар“ изгрява звездата на Хокон (IV) Хоконсон, норвежкия еквивалент на българския цар Симеон I. Изтощен от безбройните кръвопролитни войни и дълбоко разтърсен от загубата на най-обичните си същества, Сигюр Лавар се е установил в Новгород, тогавашната столица на Русия. Но спокойствието му е нарушено, защото пристигат тревожни новини. В Норвегия кралят е починал и Хокон, неговият племенник, е най-близко до трона по кръвна линия. Но момчето няма военна сила и е в непосредствена опасност, защото коварният ярл Скюле е готов на всичко, за да получи абсолютната власт. Затова и старите приятели и съюзници на Сигюр призовават легендарния воин да се завърне в родната си земя и да ги поведе в този критичен момент.
Въпреки силните си колебания и страха да не се превърне в предишния кръвожаден войн, той решава да изпълни своя дълг към рода си и да защити правата на младия престолонаследник. Така Сигюр се превръща в ключова фигура в битката за възкачването на Хокон на трона, както и в откриването на най-свещената реликва в царството, изчезнала при необясними обстоятелства, а именно останките на крал Улав Светия. Причината за това е, че Хокон не би могъл да бъде провъзгласен за истински крал, докато не се закълне върху ковчега на светия крал, а вражеските сили се опитват всячески да му попречат да го стори. Сигюр е единственият, който с мъдростта си и военния си опит може да доведе тази почти безнадеждна мисия до успешен край.
Ян Уве Екеберг влага изключителна прецизност в детайлите не само когато се отнасят до историческите събития, но и до културата, вярванията, религията и начина на живот в тази епоха. А сюжетите и образите, които създава, остават в съзнанието на читателя със своята яркост, пълнокръвност и многопластовост.
Български
