На сутринта се събудих с мисълта за човека, който живее някъде там... не ме познава, не го познавам и аз. Но вече, без да знаем, вървим един срещу друг. И скоро ще се срещнем.
Вярвах в нашата среща от деня, в който изгубих всичко. Вярвах, че някъде по новия ми път ме чака човек, в когото ще видя отразена себе си. Но такава среща не се случва изведнъж - най-напред трябва да преминеш през самотата, изолацията, усещането за края. За да срещнеш себе си.
Един тих глас ми нашепваше: „Фейга, чака те място, до което си струва да стигнеш“. Този глас ме вдигаше на крака и ми показваше пътя към дома, в който трябваше да въведа ред.
Български
_40701_1.jpg)
