„Дванадесетте стола“ (на рус. «Двенадцать стульев») е написан през 1928 г. Негово своеобразно продължение е „Златният телец“ (1931). На български романът е преведен от Димитър Загоров, включително и на това издание.
През целия роман двойката Остап Бендер и Киса Воробянинов търси съкровищата на тъщата, мадам Петухова – диаманти, скрити в един от 12-те стола от изящна гарнитура на майстор Гамбс. Мадам Петухова ги е скрила, опасявайки се от обиск, но не искала да го каже на зет си – Иполит Матвеич, защото той бил пройдоха и вече е изхарчил зестрата на жена си. Едва когато идва смъртният час, тя споделя тайната. Иполит Матвеич се втурва да търси диамантите, но тъй като авантюристичните му наклонности са слабички (както и организационните), той се доверява на младеж, носещ шалче (но нямащ чорапи) и назоваващ се Остап Бендер. От този момент всички са завъртени във водовъртежа на търсене, неудачи, опити и вълнуващи авантюри.
Български
