Аз съм на 83 ¼ и може да съм стар, но със сигурност още не съм умрял. Живея в старчески дом в Амстердам и минавам за младеж там. Напоследък ме болят краката и разходките ми стават все по-кратки, а срещите ми с лекаря – по-чести. Опитвам се да си водя и дневник за всички небивалици, които се случват в дома, за всички номера, които си погаждаме и така си правим живота по-интересен. Дали се е получило, ще прецените вие. Ако въобще отворите тази книга – така де, на кого му се чете за старци. Никой не вярва, че ще остарее. Героите са ми батковци и се съмнявам, че ще доживеят до края на книгата, но кой знае… Държат се за този живот като куче за кокал. 2013 година е. Когато прелиствате тази книга, може и да ме няма. Но ако пък съм оцелял и дневникът стане бестселър, ще напиша и продължение!
Ха-ха – майтап, бе хора!
Български
