След като прочетете „Фламенко в затвора“, ще промените отношението си към свободата, границите, танца, любовта, тялото. Ще пропишете поезия, дори и никога да не ви е хрумвало да го правите. Ще поискате да се влюбите. И някой да се влюби във вас. Ще поискате да се любите (и ще го направите). Ще ви се прище да се изкъпете гол/ гола в морето, за предпочитане нощем, за да общувате с лунната пътека. Ще затанцувате фламенко и почти ще проговорите на испански. Ще сънувате как правите шпагат. Ще препрочетете Лорка или ще го прочетете за пръв, но не за последен път. Ще си кажете истината в най-неподходящия момент и ще предизвикате грандиозен катаклизъм в зоната на спокойствието. Ще се разведете с лицемерието по взаимно съгласие. Ще започнете да гладите ризи, танцувайки. Ще започнете да готвите танцувайки. Или пеейки, все едно. „Грасиас, санта Фридуча“ ще стане ваша ежедневна мантра. Ще излезете от затвора на предразсъдъка, за да затанцувате фламенко между звездите.
Грасиас,
Ана Лий Евънс!
Български
_46828_1.jpg)
