В тази изящно изработена гротеска, изградена върху безжалостна деконструкция на примитивните човешки стремления, майсторът на социалната сатира вилнее из брилянтната кочина, която за мнозина е просто светът.
Казват, че изкуството имитира живота. В тази книга виждаме какво се случва, когато в сила е точно обратното. Изкуството е поквара като никоя друга. То се храни от всеки спомен и слух, изграждайки псевдореалност без правила и табута. Книгата е изтъкана от историите на разнородна група творци, решили да се оттеглят за три месеца в творчески експеримент, далеч от разсейващото ги ежедневие. В стария театър, където прекарват времето си, няма удобства, а водата и храната скоро привършват. Историите, които си разказват в пълна изолация от света, стават все по-мрачни. На авторите им се ще да бъдат герои на своите разкази – да изпитат цялата им болка и да споделят техния екстаз; да бъдат запомнени, екранизирани и обезсмъртени. Мястото не е случайно – намират се на сцената, за да разиграят една вакханалия от жестокост и разврат, защото – казват – изкуството изисква жертви.