Клейтън Ридъл, учител по рисуване от Мейн, е на седмото небе от щастие: бостънско издателство му е предложило голям хонорар за публикуването на книга със създадени от него комикси. Нищо не му подсказва, че много скоро животът му се ще се преобърне на триста и шейсет градуса.

На първи октомври мобилните телефони в целия свят зазвъняват едновременно. Независимо дали абонатът отговори на повикването или не, съдбата му се променя необратимо. Клейтън не притежава мобилен телефон и не е засегнат от „заразата“, но как ще оцелее сред хаоса, предизвикан от падащи самолети и страховити експлозии, как ще издържи писъците на ужасените хора? Отново ли има масирано терористично нападение? Не! Случва се нещо невиждано и нечувано. С още трима души Клейтън се опитва да попречи на настъпването на апокалипсиса. Ненадейно те се озовават в зората на човечеството, заобиколени са от орди кръвожадни същества, на които тепърва предстои да еволюират. Нещо подсказва на Клейтън, че за да намерят изход от кошмара, трябва да се върнат в Мейн. Дали обаче там не ги чака смъртоносен капан? Дали той отново ще види малкия си син? Има ли изгледи за оцеляване?

Клей започна да скицира на хартия образа на човека от съня си. Нарисува високо чело, ала след миг го обезобрази с парче съдрана кожа, увиснала над едната вежда. После в лявата страна на мъжа зейна грозен кратер (вероятно от ухапване); долната устна под раната бе жестоко разкъсана, оголвайки в хищна гримаса зъбите на непознатия. Клейтън се затрудни с очите, защото в съня му те изглеждаха и интелигентни, и мъртви. След два опита ги заряза и се захвана с пуловера – червен, от онези, които младежите наричат суичъри. Предницата беше раздрана и закриваше половината надпис, но Клей беше сигурен, че думата е „ХАРВАРД“. Тъкмо беше започнал да я пише, когато чу приглушените ридания откъм долния етаж…

There is no added resume!