Добре дошли в изумителния свят на най-известния и търсен американски хуморист Дейвид Седарис, свят в който изучаването на френски език, както и самият живот, са описани едновременно с чувство на възхищение и отвращение, със смесица от радост и сарказъм. Детегледачката от Италия се опитваше да отговори на въпроса на учителката, когато беше прекъсната от вика на мароканката:
- Извинете, но какво е Великден?
Учителката подкани останалите да ѝ обясним.
- То е един купон за малкото момче, който него се нарича себе си него Исус и... о, мамка му!
- Той се него се нарича себе си Исус и един ден той умирва на две клонки... от дървесина..
- Той умирва един ден и тогава той върви над моята глава да живее с баща ти.
- Той поносвал на него себе си дългите косми и след като умирвал, първия ден се върна да каже „здрасти“ на народите.
-Той добър Исусът.
- Той правя добрите неща и на великден ние да бъдем тъжни, защото някой го накарва да умирва днес.
„Част от проблема беше свързан естествено с речниковия ни запас на френски. Обикновени думи като „разпятие“ и „възкресение“ бяха извън обсега ни. Изправени пред предизвикателството да обясним същността на християнството, ние направихме това, което всеки уважаваш себе си човек или група от хора биха направили - заговорихме за храна.“
Български
