Алеко Константинов

Алеко Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е български адвокат, писател, общественик и основател на организираното туристическо движение в България.

Алеко Иваницов Константинов е роден в град Свищов на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовскиягубернатор Марко Балабанов (1877). Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новорусийския университет в Одеса (1885).

Светослав Минков

Светослав Минков е роден през 1902 в Радомир. Учи финансово дело у нас и в чужбина. Бил е книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар към банки, служител в нашата легация в Токио, коректор, редактор и главен редактор.

Журналист, преводач, писател, смятан за „баща“ на модерната българска фантастика. Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“ (първата родна фантастична книга, „Аргус“, 1922), „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „Дамата с рентгеновите очи“, романът „Сърцето в картонената кутия“, написан в съавторство с Константин Константинов. Носител на международната награда за мир „Нексьо“.