Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в гр. Копривщица. Бил е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян.
През 1896 г. след смъртта на баща му, се изселват в гр. Пловдив при най–големия му брат Иван. Там записват Димчо ученик в „Жълтото училище“. Първите години на гимназията учи в мъжката гимназия „Александър I“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря.
През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София. През1906 г. в сп. „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и др., които са подписани с името Димчо Дебелянов. Бил е на 19 години. Негов кумир по това време е бил Пенчо Славейков, малко по–късно и Яворов.
През 1907 год. и през следващите само девет години от краткия му живот Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и много др. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними: Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др. Есента на 1907 г. се записва в юридическия факултет, следващата година се записва в историко-филологическия факултет – литература, но следва само две години.
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов постъпва в казармата на 22 пехотен тракийски полк в гр. Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29.01.1916 г. Димчо Дебелянов пристига на фронта, където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.
Български
