Деветнайсетгодишният Мартин Костов прави ранен дебют. Още на 15 години той предизвиква публиката и критиците да не пестят суперлативи. Първата му книга „Дом“ дава сериозна заявка за творческа зрялост. Според мнението на читателите, той е „ужасното дете“ на най-новата поезия. Наричат го „новият Дебелянов“ и „българският Рембо“ и намират общи белези с писането на Петя Дубарова, Александър Вутимски, Жан Жьоне, Сара Кейн...
Втората книга със стихове на Мартин Костов е истински реквием на любовта - невъзможна, трансгресираща самата себе си, саморазкъсваща се до крайност, която е единственият реално съществуващ мотив за „живот в смъртта на живота“. Във „Февруари“ органично се преплитат непрогледната тъмнина и абсолютната светлина. Същата онази светлина, за която в Библията се казва, че „в мрака свети и мракът я не обзе“. Тази на страданието на сърцето. Със своята драстична искреност, поетическа мощ и екстазна трагичност „Февруари“ е събитие. Тази книга е ценност.
Български
