Романът „Гласовете ви чувам“, може би защото е твърде различен от първите три, се превръща в ключ за тяхното разбиране и адекватно тълкуване. Най-малкото защото писателят тук поставя на преоценка всичко, което е показал, оценил, защищавал като своя и на историческото време позиция. „Гласовете ви чувам“ ни кара по друг начин да говорим за патриотизма на писателя и за отношението му към т. нар. „Македонски въпрос“ и особено към Илинденско-Преображенското въстание, към социалистическата идеология и значението и влиянието ѝ върху революционното движение в Македония, за двете воюващи идеи в това движение - за автономия или за присъединяване към майката родина. В този роман има много повече политически елементи отколкото в останалите. Светът в „Гласовете ви чувам“ е друг, напълно различен от този, който изграждаха Султана и Стоян, Лазар и Стоян Глаушеви и в който се подготвиха и осъществиха борбите за национално осъзнаване, за църковна независимост и политическо освобождение.
Конфликти, раздори, кавги, междуособици, братоубийства, непримирими вражди, предателства и измени, омрази - това е светът на „Гласовете ви чувам“. Той е наранен, уязвен, разрушен, разпаднал се почти напълно. Довчерашните другари, приятели и съратници, сънародници-българи са се разделили, отчуждили са се един от другиго, смразили са се и водят битки на живот и смърт. Дори вътре в революционния комитет вече не спорят, а се изобличават, клеветят се, заплашват се; толкова далеч е отишло всичко, че дори тези, които са натоварени да водят народа, се избиват помежду си, за да доказват правота и идея за революция. И какво искат да разделят? Властта!
Панко Анчев
Български
