„Огледално написана история“ е последната част от трилогията за четири момчета, ословчани, която започва с „Бийтълс“, продължава с „Олово“ и завършва с „Огледално написана история“. Романът е пълен с такъв лудешки хумор, със стилова и композиционна находчивост, че се извисява над очакването да бъде естествен епилог на трилогията, а се превръща в независимо пътешествие в необятната погранична зона между живота и смъртта, в една сюрреалистична вселена, където единствената памет е за нещата, които никога не са се случили, но предстоят. Замъглените очертания на Ким Карлсен се обличат в духовни категории за скъпоценните неща, които доброволно сме оставили да си отидат от нас, без да ги заменим с други, защото подсъзнателно знаем, че те нямат еквивалент. Логиката на спомените, сънищата и мечтите е неразбираема като огледално написан ръкопис, до който трябва да опрем личното си огледало, за да го прочетем. В краткото описание на всеки адресът е основна категория: Вселената, Земята… останалото са лични подробности, които попълваме сами във формуляра на живеенето. Чувството, че човек се съвзема и продължава след нещастията, влюбванията, смъртта и разделите, ще сладни и нагарча дълго след затварянето на книгата, като песен на Бийтълс. Значи – завинаги.
Български
