Странно и скръбно е обстоятелството, че за един от най-бележитите синове на България, за нейния неоспорим гений Христо Ботйов, съдбата и времето са оставили твърде малко документални свидетелства.
Известно е, че запазените и достигнали до наше време автентични документи, непосредствено свързани с живота и творчеството на Ботйов, са твърде малко. Но въпреки бурния му и неспокоен живот, той е имал и свой „архив“, че е съхранявал и пазил лични документи, писма и други материали, свързани с освободителното движение.
Ботйов проявява грижовно отношение и към джобното си тефтерче. В най-напрегнатите и драматични моменти от своя живот, буквално часове и минути преди завладяването на парахода „Радецки“ от четниците и дебаркирането им на Козлодуйския бряг, великият поет четоводец се е погрижил за съдбата на тази реликва, за нейното запазване, като я е предал на придружилия го до бекетското пристанище негов съратник Димитър Горов.
Каква е историята и какво е съдържанието на Ботйовото джобно тефтерче; как и къде се е съхранило; кой го е открил и направил достояние на обществеността; от кого е проучвано и публикувано? Отговорите на тези въпроси ще откриете в предговора към изданието на „Личният бележник (тефтерчето) на Христо Ботйов“. Подобно на това на Левски, то се състои от две тела – фототипно и разчетен текст.
Христо Ботьов Петков, според собствения му правопис, известен като Христо Ботев, (роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, починал на 1 юни 1876 г.) е български национален герой, революционер, поет и публицист.
Български
