Сигурно по нашата земя не се е движил никога по-чисто бароков образ от тоя на най-страшната личност в Елизабетината епоха – образът на самата Елизабет. Всяка частица от нейната личност, като се започне от външния ѝ вид и се свърши с непроницаемите глъбини на душата, отразява поразителното несъответствие между външността и същността. Под стегнатото и сложно облекло – огромни кринолини, висока плисирана яка, бухнати ръкави, напудрени перли, позлатени леки муселини – очертанията на жената изчезват и мъжете виждат на нейно място само един кумир – величествен, зловещ, самосътворен – един царствен кумир на кралската власт, който по някакво чудо е същевременно и жив.

Последната владетелка от династията на Тюдорите остава в историята като най-силната и обичаната кралица на Англия. Управлението на Елизабет е абсолютен прецедент заради избора ѝ да остане неомъжена и да властва сама над своето кралство. Без съпруг, без наследници, тя обрича живота си на страната си. С тяло на слаба и крехка жена, но със сърцето и смелостта на крал, Елизабет печели авторитет на най-митичната кралица в Европа през XVI век.