Те са създадени един за друг, прераждат се в седем различни епохи и места – Индия, Египет и Месопотамия от древността, късните времена на Римската империя, Германия през Средновековието, Франция по време на Френската революция и Румъния през ХХ век. Моментите на щастие и единение на търсещите се човешки души се редуват с драматични епизоди, в които телата им са брутално погубвани, за да може душата да се прероди в ново тяло, време и пространство и да продължи целеустременото си търсене.

Само един живот може да не е достатъчен на двете половинки на душата да се съберат заради възпрепятстващи обстоятелства на времето и пространството. В резултат на това те се търсят една друга и в момента, в който се намерят, между тях възниква усещане за познанство от предишни времена и места, както и неистово желание да бъдат заедно...

В своя шедьовър румънският писател Ливиу Ребряну разкрива по особено поетичен и въздействащ начин философията на любовния инстинкт, свидетелстващ за божественото начало на човешката душа: „Мъжът и жената се търсят в огромния хаос на човешкия живот. Един мъж от милиони мъже желае една-единствена жена от милиони жени. Един-единствен и една-единствена! Адам и Ева! Взаимното търсене, неосъзнато и неустоимо е самият смисъл на човешкия живот. За да се улесни това търсене, се сътворяват, претворяват и разтурват всичките закони, както и морални и социални конвенции, всичко, което наричаме с патос човешки прогрес. Любовният инстинкт е напомняне за божествения произход. Само чрез любов може да се слее душата на мъжа с душата на жената, за да се завърнат и двете отново в света на душите. Тази любов е божественото начало на човешката душа. В човек живее Господ под лика на любовта.“

There is no added resume!