Роденият в СССР и израснал в Америка Гари Щейнгарт си спомня за началото на писателската си кариера: „Когато бях на четири или пет години, баба ми в Ленинград ми възложи да напиша повест за Ленин и за вълшебната му гъска. Двамата се опитват да завладеят Финландия и да извършат там социалистическа революция. Накрая, поради известни болшевишко-меншевишки политически дрязги, Ленин е принуден да изяде гъската. Баба ми плащаше с по резенче съветско сиренце на страница – същото, което сега правят от издателство „Рандъм Хаус“, така че разликата не е голяма.“

Съвременното си творческо ежедневие Щейнгарт описва по следния начин: „Сутрин ставам към 11:30 и изслушвам новините по радиото, после ям до към един следобед. От един до четири пиша в леглото – не обичам да ставам. От 4:30 до 5:20, както повечето нюйоркски писатели, съм на сеанс при моя психиатър. В шест часа се събираме в кафе „Соборски“ на Пето Авеню – прекрасна виенска сладкарница, подходяща за следпсихиатрично съвземане – където се черпим с щрудел и кафе с шотове. От 7 до 12 запиваме по писателски, а от 12 до един след полунощ плачем заради неизбежната кончина на книгоиздаването, която ще ни принуди да си търсим друга работа. После в продължение на единайсет часа изпадаме в дълбок депресивен сън, след което цикълът се повтаря.“