Лука се пързаля по снега, свободен върху сноуборда си, далеч от безсмислената монотонност на ежедневието. Скоростта е опияняваща! Достатъчен е само един миг обаче, за да промени всичко: пада лавина и снегът се превръща в затвор. Изглежда това е краят, но Лука има късмет: някой го спасява в нощта. Хора заедно с кучета. Най-вече едно куче. Лука се събужда жив и здрав, но различен, още по-неспокоен. А в главата му има само една мисъл: да благодари на онова куче, да му стане приятел. Не го интересува, че другите ще го сметнат за луд... Понякога, за да откриеш кой си наистина, трябва да се довериш на инстинкта си.
Български
