ЕЛЕНВИЗОР
Имало едно време две дъщерички и те били доста мързеливи. Докато аз изкачвах баира, те си седяха вкъщи. Докато аз слизах надолу, те се излежавали вътре. Наистина си бяха мързеливички, затова знаете ли какаво направих? В гората улових елен и си го напъхаха в нашия телевизор. Така се появи ново прекрасно диво животно – еленвизор.
Почна страх да ме обзема:
Как това ще се приема?
В края роден и пред мен
няма друг такъв елен.
За стомах му е екрана.
Катя си мълчи. И Таня.
Гледат двечките антена,
на врата му закачена.
Нали има хубав вид?
Нека да ни е честит.
Тук антени са рогата.
Гледайте му под краката.
Нов клавиш. Проблеми няма...
Следва втората програма.
За парички и не пита.
Тропа троп-троп-троп с копита.
Крачи укротен елен.
Аз след него – изпотен.
А зад мене? Дъщерите.
Вижте, ще се уверите.
Не ни пречи ров, ни пън...
Колко хубав ден е вън!
Двечките не са сърдити,
а са слънчево честити.
След потока без преструвки
ми раздадоха целувки.
А пък горе на баира
всяка взор далече спира.
Под баира с долината
е програмата богата.
Дъщерите се дивят.
Извървяхме много път.
Не ни пречи ров, ни пън...
Колко хубав ден е вън!
Нов клавиш. Проблеми няма...
Следва втората програма.
Български
