„Основно място в сборника на Афанасиев е отредено на фантастичните приказки. Това се обяснява с обстоятелството, че фолклористиката от средата на ХІХ век е придавала особено значение на вълшебните приказки, тъй като ги е смятала за най-древни и затова особено ценни. Действително вълшебните приказки са запазили следи от някои древни езически представи, например вярата в господари на горите, моретата, планините, стихиите (Баба Яга, морския цар, Змей Горянин, Морозко), култа към предците (умрял баща подарява кон), вярата във вълшебни преображения и т.н. Но ценността и жизнеността на вълшебната приказка не се определят от това. Тази вяра е отдавна изгубена у народа. Приказката никога не се представя за действителност: тя е хубава именно като измислица.“
(из предговора на Проп)
Български
