„В тази книга авторът разкрива своята душевност, както и задълбочено познаване на световните митологии и фантастични течения.“
Това е събитие за българската литература, сравнимо единствено с класиката на Зелазни „Създания от светлина и мрак“. Основната разлика е, че Зелазни си е поставил велика цел, която е постигнал, докато Коен Ливингстън постига велики цели, без да си ги е поставял.
„Тази книга е толкова многопластова и завладяваща, че бих я препоръчал на малки, големи и още по-големи. Ако зависеше от мен би намерила своето достойно място в учебниците по литература.“
(Принцът Който Беше Хиляди)
„По-голяма прустотия ни бях чел.“
(Кумара)
Български
