Децата не са нито глупави, нито ограничени, нито нелогични. Те просто не знаят. Идват тук и не знаят нищо. Идват тук и учат. Когато става въпрос за предмети, за материалното, всичко е ясно. Какво ли обаче смятат децата, че имаме предвид, когато кажем „любов“, „щастие“, „доброта“? Какво ли смятат, че означават силата, красотата и богатството, заключени в материалните измерения?
Откъде-накъде ще се сърдим на децата, че са пропаднало поколение, че нямат никакви ценности? Те съвсем правилно са схванали съвременния живот! Днес „ценното“ е онова, което можеш да пипнеш. Онова, което има материално изражение. Което може да зарадва окото.
Но все по-често се случва хора, имащи „всичко“ – пари, коли, къщи, кариера, партньор – да се чувстват нещастни, незавършени, празни. Защото в стремежа си да обслужим тялото съвсем забравихме, че по-голямата част от човека е душата. По-съществената част. По-важната. Истинската.
Български
_40701_1.jpg)
