Мюриъл Спарк (1918-2006) е родена в Единбург, в семейството на евреин и англичанка. Израства в родния си град и работи последователно като секретарка в универсален магазин, автор на статии за различни списания и художествен редактор, преди да публикува първия си роман през 1957 година. Автор е на двайсет и два романа, пет сборника с разкази, няколко пиеси, поезия, критически текстове и биографии на Емили Бронте, Мери Шели и Джон Мейсфилд. Лаконичният й стил и специфичният й черен хумор я превръщат в един от най-значимите английски писатели на двайсети век, а критиците и читателите често я сравняват с Ивлин Уо и Греъм Грийн.

Многото й литературни отличия включват наградата „Джеймс Тейт Блек мемориал“, наградата „Дейвид Коен“, давана за изключителни литературни заслуги и известна като „британския Нобел“, наградата „Т.С.Елиът“ на фондация „Ингерсол“, наградата „Златна писалка“ на международния ПЕН-клуб.

През 1993 година Мюриъл Спарк е удостоена с Ордена на Британската империя за заслуги към короната и нацията. Единствената друга британска писателка, удостоена с престижното отличие, е Айрис Мърдок.

Спарк умира в дома си във Флоренция, Италия, през 2006 година.