Запленена от човешката психика, Ванина избира за свое поприще психологията и върви към мечтата си да стане психотерапевт. Намира начин да се любува на света през обектива на фотоапарата. Обича аналоговата фотография и морето, което остава неин дом макар от години да живее и учи в София.
Отражение на интереса ѝ към творческото у човека, с неговите безбройни нюанси, се оказва писането на стихове. С поезията я сближават най-силно месеците в Творческа aкадемия „Заешка дупка“, което довежда и до издаването на дебютната ѝ стихосбирка – „Там, където мислиш, че ме няма.“