Писма от звездите

Елисавета Логинова (Автор)
Favourites
Наскоро прочетениВ момента четаИскам да прочетаЛюбими книги

Цена: 10,00 лв.

налично за доставка

Година на издаване:

2012

Брой страници:

152

Корици:

меки

Език:

Български

Тегло:

150 грама

Размери:

14 х 18 см

ISBN:

9789544746001

Издателство:

Кибеа

„Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има човешки изживявания.
Благодаря ти, Ичо, за нашия споделен път, земен път и неземен – вълшебен! Благодаря!

Нощем стоя и гледам звездите. Търся нашата, която с него като деца бяхме открили и назовали „ЕИ“. Казвахме си, че някога, когато смъртта настъпи, там, при нея ще отидем и там, един-друг ще се изчакаме. Сега Илия го няма и аз контактувам с него чрез невидимия свят. Като слепец съм в този контакт, но зная, че е той. Затова сядам всеки ден и пиша, за да откривам непознатия за нас живот – свят на мъртвите. Толкова далечен свят, където тялото не може да отиде, защото много тежи. Питам се, защо страдаме толкова много, когато се разделяме с мъртвец?
От любов или личен егоизъм? От това, че преставаме да имаме земния човек до себе си, плачем и се молим безутешно. Искаме и искаме да се върне, да се възстанови материята. Ив тази си наша мъка не можем да прозрем, че Духът остава да живее и той не ни напуска, ако искаме да бъдем с него. Но ние сме заслепени по тялото, което става стара, изпразнена черупка, в която нищо няма.
И така, плачейки, не можем да усетим Духа, който около нас витае и ни говори, и говори, и говори...Смятах, че нашият живот не може така лесно и бързо да приключи.
Толкова обич имаше помежду ни и мислех, че тя ще ни пази през годините, че болестите ще идват и ще си отиват, че аз ще мога да се справя с всяко предизвикателство. Но измамена останах и когато най-малко очаквахме, тогава смъртта дойде. Чувствах, че става нещо необяснимо, необикновено. Прегръщах го, милвах лицето му, стисках ръцете му, но усещах как той се изплъзва от мен, зареян много надалеч и аз не можех нищо да направя, за да го задържа, въпреки всичките си усилия. Имах смразяващото усещане за нещо непоправимо. Полудявах от несъгласието на мисълта си, че никога повече не ще да имам моя Ичо, че никога няма да чувствам добрите му ръце, да чувам добрите думи, да усещам закрилата му. За мен той бе живата вода в огромния пустинен живот. Какво можех да правя без него?! Не го пусках, а знаех, усещах, че сърцето му бие като на умиращ. Знаех и не исках, исках да не зная.
Минаха три тъжни дни, в които животът бе замрял за мен.
Не виждах и не чувах. Само болка и сълзи. В това тъжно мълчание изведнъж усетих присъствието на Илия. Думите подскачаха в съзнанието ми. Неистово желание ме накара да отворя тетрадката и тъй се заредиха писмата от невидимия свят на мъртвите. Чрез тях аз започнах нов контакт със съпруга си, който попи сълзите ми, отвори очите ми да виждат звездите и да чуват гласа, който иска да говори и да съществува чрез другото измерение.
Тези наши писма, този нов наш живот сякаш идва от дъното на една тайна, тайна, идваща от пространството. Тези писма носят толкова много информация за света на мъртвите, че аз реших да ги публикувам, защото те не са само за мен, а и за всеки друг, за да може да се осъзнае, че тялото е най-крехкото нещо на Земята и че то е само обвивка, носеща най-важното – Духа, който остава невидим и е част от Вечното.
Красиво е да посрещаш изгревите и да изпращаш залезите. Това е играта на слънчевия лъч, силата на Енергията, която като ласка те поема и ти дава сила да живееш и да вярваш в живота безценен. Негласно ежедневно да ти подсказва що е раждане и смърт, младост и старост, среща и раздяла. Да ти подсказва, че във всичко има очарование и Сила само когато оставиш страха и приемеш Мъдростта на Вселената. Научавайки това чудо, ние ще се откажем от земните си материални пристрастености и ще дадем воля на Единната Любов на Вселената. Това научих аз от писмата, изпратени от невидимия, непознат свят. Пожелавам ви да откриете своето собствено очарование от слънчевите изгреви и залези, да откриете своите звезди на небосклона, които носят част от енергията на вашите любими смъртни.
Дано нашите писма с Илия бъдат капчица утеха във вашата болка от раздялата!

Бих искала да започна своята книга като една вълшебна приказка, чрез която да попия милионите неутешими сълзи. Бих искала да кажа: „Имаше един човек с голямо сърце, който разбираше живота и търсеше живота...“ Аз изпитвам тъга да разказвам спомени. Тъжно е да забравиш любимия човек, затова всеки ден присядам и слънчевия залез наблюдавам, защото той е свързан с раздялата и дава смисъл за началото.“

Елисавета Логинова

Елисавета Логинова

Елисавета Логинова е феноменът, който насочва работния процес по време на знаменитите разкопки в Царичина (декември 1990 – ноември 1992). Операцията, наречена „Слънчев лъч“, се провежда по решение на Генералния щаб на Българската армия, със знанието на българския президент и под ръководството на висши офицери. В същия период Ели Логинова получава и изписва на различни древни и неизвестни писмености стотици страници с информация от светове извън Слънчевата система. Смята се, че съществена част от информацията засяга оцеляването на живота на Земята. Събраните в три тетрадки послания, заедно с подробните дневници на работата и всички останали материали, свързани с операцията, са засекретени и предадени за съхранение в Генералния щаб на Българската армия. След консервирането на обекта в Царичина те изчезват, като местоположението им до публикуването на книгата през 2018 година се смята за неизвестно.
Ели Логинова завършва Лондонския колеж по класическа хомеопатия. От години изучава и прилага нетрадиционни методи за лечение. Основава Център за алтернативна медицина, в който се използват различни допълващи се взаимно методики, насочени към постигане на цялостен психически и физически оздравителен ефект. Не по-малко от благодарните пациенти са ценителите на забележителните ѝ книги, вдъхновени от нейната феноменална дарба да контактува с вечните вселенски центрове на знанието и мъдростта. Многобройни са изявите ѝ в български и чуждестранни печатни и електронни медии.
С логото на КИБЕА са публикувани заглавията: „Истината. Твоята истина. Истината за теб и мен“, две книги от поредицата „Колелото на съдбата“ – „Светлина от Акаша“ и „Родени от Светлина“, както и произведенията й „Писма от звездите“ и „Пазачът на живота“. Работата по нейната последна засега монография „Царичина – съдбовен контакт“ ѝ отнема повече от четвърт век.
Елисавета Логинова е автор също на картини, стихове и музика, изпълнявана от хор „Ортодокс“.

Няма добавени коментари

Свързани продукти

Previous Next

Нови книги виж всички нови книги

Previous Next

Бестселъри виж всички бестселъри

Previous Next

Разпродажба виж всички в разпродажба

Previous Next