Българска история, Том 1 Българска история под името на хуните

Николай Иванов Колев, Гаврил Кръстевич (Автор)
Favourites
Наскоро прочетениВ момента четаИскам да прочетаЛюбими книги

Цена: 20,00 лв.

налично за доставка

Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев
Година на издаване:

2016

Брой страници:

300

Корици:

меки

Език:

Български

Тегло:

500 грама

Размери:

15 х 21 см

ISBN:

9786199065617

Издателство:

N/A

Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Написана е от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в Сорбоната с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на Търговския закон на Османската империя, член на Висшия правосъден съвет на Османската империя, един от учредителите на Българската екзархия и главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединението през 1885 година.
Когато човек чете написаното от Гаврил Кръстевич, а и книгите на неговия именит съгражданин Георги Сава Раковски, си задава неволно въпроса: „Откъде тези български учени са имали толкова задълбочени познания върху старогръцка и латинска литература?“. Отговорът на този въпрос би следвало да се търси освен в техните изключителни интелектуални способности и във факта, че Котел има особен статут на свободен град по време на турското робство на българите и до големия пожар през 1894 в този град се намират ръкописи от дълбока древност и вероятно от Симеоновата библиотека. Въобще не е случайно, че Котел дава толкова културни дейци на България по време на турското робство.
Усилието да се издаде тази книга на съвременен български език е свързано с желанието да се издуха праха, покрил с времето това съкровище на българската историческа мисъл. Надявам се тази книга да е ценно допълнение на твоята сбирка от историческа литература. Надявам се също тя да стане и полезно пособие за ученици, студенти, преподаватели и научни работници, пък и за всекиго, който има жив интерес към миналото на народа ни.
От издателя,
Николай Иванов Колев

Николай Иванов Колев

Д-р Николай Иванов Колев е автор на 6 книги в областта на ядрената безопасност, които многократно се преиздават от издателство „Шпрингер“ и на около 300 научни публикации в специализирани списания.

Гаврил Кръстевич

Гаврил Баев Кръстевич е български възрожденец, юрист и историк, радетел за културното обособяване на българите вОсманската империя по времето на Танзимата. Кръстевич е един от учредителите на Българската екзархия. Той е и главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединението през 1885 година.

Няма добавени коментари

Глава I. Въведение

1 Древните жилища на хуните са били в Азиатска Сарматия. – 2 Неправилното мнение на Дегин и Клапрот за тях. – 3 Тези не са били други освен българите, които са живели от древността на Волга. – 4 Доказателство за тъждествеността на хуни, българи Страбоновите Атрси и Сираци. – 5 Други по-преки доказателства за тъждествеността на хуни и българи. – 6 Какво е това име хуни? Неправилно Дегин ги смесва с татари Hiong-nou, Клапрот с фини, Венелин с алани и Севелиев с обри; хуни означава „благи“ на славянски, те са били славянски народ. – 7 Какъв баснословен произход им приписва Йордан и какво грозно тяло описва Амиан Марцелин. – 8 Как според него тия са се хранели, обличали, възпитавали и живеели. – 9 Политическо устройство и военни обичаи. – 10 Техните нрави. – 11 Тяхната вяра. – 12 Кои и какви са били аланите, техните съседи при Кавказ. – 13 Кои, какви и къде са били техните други съседи акацари. – 14 За скити и сармати и за европейските скити и сармати въобще. – 15 За пространството на Европейска Сарматия и за главните народи, които са я обитавали, особено венети, славени и анти. – 16 Готите са владеели земите предимно над Дунава. Някои пишат, че готите са били туземци и тъждествени с древните скити. – 18 Други по-стари писатели показват древните им жилища в Прусия на Балтийското крайбрежие, от което Савелев мисли, че са биле сръбско племе. – 19 От новите писатели едни, по Скандинавските саги, извеждат готите от вътрешна Азия, други, съгласно Гетиката на Йордан - от Скандинавия. – 20 Мнението и разсъждението по този въпрос на Шафрик. – 21 Опровергаващите го разсъждения на Гроберг. – 22 Сен-Мартиновото мнение, смесващо готите с гетите и гетите със скитите. – 23 За да се узнае истината, нужно е да се говори за гетите. – 24 Гетите са били тракийски народ и са владели още по времето на Йордан отсам Дунава, а по времето на Страбон отвъд Дунава, простиращи се в тези времена много надалече и наричащи се гети на изток и даки на запад. – 25 Исторически очерк за гети или даки от 307 година преди Христа до 106 година след Христа, когато страната им е заета от римляните, и до 215 година след Христа, когато гетите започват да нападат от изток на това място. – 26 Заключение, че готите били различни от гетите. – 27 Историческо изложение на готските войни с римляните отвъд и отсам Дунава, докато по времето на Аврелиан (272 година) завладяха напълно Дакия. – 28 Разделяне на готите на източни (Ostro Gothae) и западни (Wese Gothae) и продължение на тяхната история до нашествието на хуните.

Глава II. Беломир

1 Начало на историята на хуните, за които освен някои спомени, почти нищо не знаем до 474 година след Христа. – 2 Тогава царят на хуните Беломир напада и покорява акацирите, след това аланите, които и до смъртта на Атила си остават верни съюзници и помощници на хуните. – 3 Роксоланите не търпят мъченията, на които са подложени от готския крал Ерманрик, и викат Беломир за своето избавление. – 4 Измислената от готите басня за причината на хунското нахлуване откъм Танаис. – 5 Хуните пресичат Танаис заедно със съюзниците си алани, покоряват някои малки народи, а после провеждат две сражения с гетите, като и двата пъти ги побеждават; от срам и отчаяние старият им крал Ерманирик се удря с нож и се убива. – 6 Неговият наследник Видимир се сражава с тях много пъти, но е винаги победен и най-сетне се самоубива; попечителите на малолетния му син Видерик, Алатей и Сафрак, след напразна съпротива се принуждават да оставят земите си с по-голямата част от народа си и се оттеглят при висиготите зад Днепър; Беломир поставя на останалите готи отделен владетел на име Винетарий. – 7 Беломир напада неочаквано и висиготите при Днестър и ги побеждава и прогонва между Прут, Дунав и Карпатските планини, които обграждат владенията на Атанарик. – 8 Раздори и несъгласия между висиготските князе: едни искат да се съпротивляват на хуните при Карпатите, а други да побягнат отсам Дунава в източноримско. – 9 На това мнение е и гетският епископ Улфил - изобретателят на гетската азбука. – 10 В следствие на това Атанарик остава с малцина, а повечето от готите идват до Дунава и молят римляните да ги приемат в земите си. За да искат позволение, изпращат няколко от тях заедно с Урфил до римския император Валент. – 11 Описание на характера и заниманията на Валент в Антиохия. – 12 Известие за пристигането на гетските посланици, Валент ги приема против съвета на сенаторите. – 13 Използваните коварства и хитрости, за да се убеди Улфил; предохранителните мерки на Валент за пренасянето на готите отсам Дунава. 14 Как пострадаха готите, преди да минат и след като минаха Дунава. – 15 Как пострадаха и след като минаха Дунава от крайното римско развращание и користолюбие. – 16 Приобщаването на готите към арианството. – 17 Римляните прекарват весиготите през Дунава и ги вкарват в империята; Дунава остава открит и след тях идват и остроготите; крамола при Маркианопол, след като готите въстават и се оттеглят, римляните ги преследват и се сражават с тях, но са победени. – 18 Оттам готите се устремяват към Тракия, обсаждат безуспешно Адрианопол и за отмъщения нанасят неизказани пакости и злини по селата. – 19 Валент повежда срещу тях източните и западните войски, които въстаналите готи в Мизия побеждават. – 20 Тогава римляните се решават да охраняват балканските проходи, но готите повикват на помощ и други варвари отвъд Дунава и ги принуждават да се оттеглят в Тракия, където те ги преследват, пленяват, горят и убиват и част от тях достигат даже до Цариград. – 21 Валент се връща тогава в Цариград и поради роптаенето на народа се решава да излезе сам срещу готите. – 22 Стига до Адрианопол, след много обсъждания да чака или не царя на Запада, Грациан, по престорена молба и предложение на Фритигерн излиза срещу готите и се сражава с тях, но търпи тежко поражение, загубва всичките си войски и живота си. – 23 След втория напразен опит на готите да завладеят Адрианопол готите опустошават Македония и Илирия, а римляните избиват за отмъщение колкото готски младежи бяха прекарали преди в Азия. – 24 Наследилият Валент Теодосий се държи така изкусно, че след смъртта на Фритигерн и Атанарик ги убеждава да се помирят, което трае през целия му живот. – 25 Междувременно кралят на остроготите Винетар с намерение да пропъди хуните нанася удар на антите и, побеждавайки ги, разпъва на кръст краля им Бож и 70 велможи. Беломир обаче го удря и убива, и поставя за крал на остроготите своя сват Унимунд. – 26 Хуните стават тогава самостоятелни господари на всички заддунавски земи и пространството над Черно море. – 27 Възцаряване на Аркадии на Изток и Онорий на Запад. Начало на западането на Римската империя. Първи всемогъщи министри, Стилихон при Онорий и Руфин при Аркадий. Подигран от съперника си Евтропий, Руфин съветва тайно хуните и готите да нападнат източноримското царство. – 28 Страшен поход на хуните през Кавказ към Азия даже до Килъ-Сирия и Антиохия и тяхното връщане след много пакости, пленявания и разорявания. – 29 Адарик с готи и други варвари помощници опустошава Тракия и Мизия и стига до Цариград: Следвайки съвета на Руфин, минава и опленява Македония и Тесалия и влиза във Фокида и Биотия, където прави много злини. Покорява Атика и Атина и целия Пелопонес. Стилихон идва два пъти от Запад срещу тях и двата пъти се завръща без нищо. Убийството на Руфин, издигането на Евтропий и примирие с готите. – 30 Избор на Йоан Златоустий за патриарх на Цариград, който е любимец на народа поради своите добродетели, но поради изобличаването на разврата е намразен от големците и особено от Евтропий.- 31 Малко след това, поради бунта на Травигилд, увещанието на Гайна и оплакването на царица Евдоксия, Евтропий пада от сана си и избягва в църквата, и Йоан го защитава. – 32 Бунтът на Гайна и Травигилд и тяхното примирие с Аркадий при тежки условия. – 33 Йоан дава на готите православна църква; Гайна иска такава и за арианите готи и понеже поради съпротивата на Йоан Аркадий не им дава, той решава да си отмъсти на царя и на Йоан. – 34 Гайновият заговор и военните мерки срещу цариградчани, които обаче го изпреварват и избиват повечето от поставените хора на Гайна, а другите изгарят заедно с църквата на готите. – 35 Гайна става враг на империята. След напразни покушения в Европа отива към Хелеспонта, за да мине в Азия, но е посрещнат и съкрушен от Фравит и се връща, и отива да премине Дунава с намерение да се засели там.

Глава III. Владо I.

1. Тогавашният цар на хуните посрещна враждебно Гайна и готите му, които побеждава и покорява, а на убития Гайна отрязва главата и я изпраща на като дар на Аркадий, който, за да му се отблагодари, сключи с него приятелски договор. – 2 Източноримски войници, наричайки се хуни-бегълци, нападат Тракия и я превземат, но военачалникът Фравита ги побеждава и покорява. – 3 Аларих се провъзгласява за крал на готите и воюва в Италия; Стилихон го напада два пъти с хитрост, побеждава го и го принуждава да побегне почти без войска. – 4 След това, за да може да изпълни своите честолюбиви намерения, Стилихон се договаря с Аларих да завладеят заедно Източна Илирия. – 5 Препятствие за това става Радогайс, който напада Италия с многочислени войски; но хуните със своя цар помагат на римляните и тъй Радогайс е победен, уловен, убит и войните му биват покорени и продадени като роби. – 6 Стилихон започва отново подготовка да нападне Илирия, но нови събития от Галия го възпрепятстват и задържат. Аларик, нямайки търпение да го чака, отива с войските си в Норик, откъдето иска да влезе в Италия. Стилихон едвам го убеждава с 4 000 литра злато заплата да не прави това и да се върне. – 7 Междувременно цар Аркадий умира и Теодосий II. идва на власт; нови интриги на Стилихон, неговото сваляне и убийство. – 8 Аларих си иска обещаната заплата. Хонорий отказва. Аларих влиза в Италия, обсажда Рим и поради глад римляните сключват с него мир при тежки условия. – 9 Хуните си развалят приятелството с Източноримската империя; Защо? Минават Дунава, превземат в Мизия Марсовата крепост, влизат в Тракия и я завземат; Източноримският началник лъже, организира тайно предателство сред чиновниците и така той се принуждава да се върне зад Дунава. – 11 Вместо Хонорий да си изпълни обещанието към Аларих, повиква от Далмация 6 000 войни за Рим, които обаче Аларих посреща и избива. – 12 Извиканият от Панония Атаулф, брат на жена му, воюва също при Пиза с римляните и с 300 хуни, водени от Олимпий. Олимпий побеждава, но това не пречи да се съедини с Аларих; сваляне и наказание на Олимпий. – 13 Договори за мир между римляните и Аларик; безумството на Иовий; разгневеното Алариково придвижване към Рим; клетва при Хонорий за непримиримост с него. – 14 По пътя Аларик размишлява и праща епископи до Хонорий за мир с умерени условия; но поради клетвата министрите на Хонорий не приемат. – 15 Аларик обсажда отново Рим и го принуждава да му се предаде; провъзгласява свалянето на Хонорий и поставя за цар на Рим Аттал, с когото първо отива да обсади Равена, но после го намразява и вдига обсадата. – 16 Сваля Аттал от престола и му дава Рим; почват нови преговори за мир; Вероломното деяние на Сар прекъсва тези разговори и Аларик обсажда и завладява отново Рим и го предава на войниците си за разграбване. – 17 После превзема и други градове, изпраща към Сицилия войници и кораби, които потъват, и след това се отдръпва в Косенца, където умира. – 18 Неговият наследник Атаулф минава в Западна Галия, помирява се с Хонорий, жени се за сестра му Плацидия и утвърждава Весиготското кралство.

Глава IV. Радо

1. Какво научаваме от Олимпиадор за хунския цар Радо и за убития с измама княз Донат. – 2 Предположения за причините и времето на Олимпиадоровото посолство и на убийството на Донат. – 3 Съжаление за изчезналия важен запис на Олимпиадор за хуните.

Глава V. Мъндю

1. Мъндю или Мъндюх е бил баща на Атила и имал братя Руя, Октар и Ойварш. – 2 Хуните наемали източноримски майстори, за да им правят кораби, а Теодосий забранява това със закон под заплаха от смъртно наказание. – 3 Нашествие на хуните в Тракия.

Глава VI. Руио

1. Женитба и приключенията на Плацидия до смъртта на Хонорий. – 2 Тайният съветник Иоан узурпира Западното царство, но Теодосий не го признава и започва война. – Иоан иска помощ от хунския цар Руя чрез неговия познат, куроплата Аеций. Кой и какъв е бил Аеций? Руио се врича да изпрати 60 000 войници. – 4 Теодосий изпраща за римски цар на мястото на Хонотий сина на Плацидия Валентиниан заедно с майка му, а срещу Иоан войска, водена от трима военачалници. – 5 Пристигайки в Далмация, Теодосиевите войски се разделят на три: с едните Ардавур отива в Италия по море, но при корабокрушение бива хванат; с другите Аспар отива по суша до Аквилея; а с третите Кандидиан остава в Далмация и завладява заедно с Истрия и Панония. Ардавур се ползва с благоразположението на Иоан, споразумява се тайно с чиновниците му и повиква Аспар да завладеят Равена и поставят Валентиниан на престола, а Иоан да заловят, свалят и убият. – 6 Хуните, начело с Аеций, пристигат и след едно сражение без победител Аеций се помирява с Плацидия, бива назначен за комита, а хуните се отпращат с дарове обратно в Панония. – 7 Руио обръща тази войска към източноримското царство, овладява и опустошава Тракия и се отправя към Цариград, където немощният Теодосий с дарове и ежегодни заплати го убеждава да се върне. Не е правилно мнението на някои гръцки историци по този въпрос. – 8 Аеций е издигнат за военачалник и воюва успешно в Галия, интригите му срещу Бонифаций, африканския военачалник, настройва го да се разбунтува и да доведе вандалите в Африка, които я завладяват. Плацидия научава истината и поставя Бонифаций за главнокомандващ. Аеций воюва с него, бива победен и бяга, Бонифаций бива ранен и умира. – 9 Провъзгласен за враг и предател, Аеций бяга и се крие от място на място, и най-сетне прибягва до хуните, получава от тях военна помощ, идва в Италия и принуждава Плацидия да го приеме пак на служба с ранг на патриций. – 10 Източните римляни разбунтуват някои варвари срещу хуните. Това дава повод на Рую да прати в Цариград посланици със страшни предложения, но докато получи отговор, умира. 

Глава VII. Владо II. и Атила

1 Владо II. и брат му Атила идват на власт. – 2 Източноримското царство им изпраща посланиците Плинт и Епиген, които те посрещат вън от град Марга и разговарят с тях на кон. – 3 Източноримските посланици приемат предложенията, които са еднакви с тези на Руа, и сключват договор с 5 условия, които се заклеват да спазват. – 4 Теодосий ги потвърждава и предава хунските бегълци на специален хунски чиновник. Бегълците биват убити още в Тракия. – 5 Закрепвайки се от тази страна, Владо и Атила се обръщат към разбунтувалите се варвари и за да ги покорят, воюват в Скития, а срещу сарогите, т.е. сарагурите, и вън от Скития на запад. – 6 Валентиниановата сестра, Хонория, праща пръстен на Атила и го иска за мъж. Нейното срамно поведение довежда то това, че тя е изпъдена от царските палати и бяга в Цариград. – 7 Хуните помагат на Римското царство против армориците в Северна Галия. – 8 Те помагат и на Аеций срещу бургундския крал Гондикар. – 9 Октар, хунски княз, воюва с бурундците, побеждава ги, убива им до 20 000 войни и самия им крал Гондикар, и опустошава цялата им земя. Атила сам воюва с граничните им франки, побеждава ги и ги принуждава да му плащат данък. Виждайки това, новият бургундски крал Ерик се помирява с хуните и дава на Атила за залог собствената си дъщеря Идигунда. – 10 Атила отива след това в Галия и напада аквитинския княз Алфер, който се принуждава също да се покори и да му плаща данък, и му дава за заложник младия си син Валтарий, който е годеник на Идигунда. – 11 Конна хунска войска воюва начело с Литорий срещу весиготския крал Теодорик, който е обсадил град Нарбон в Галия. Битка по пътя между Авит и един хунски конник. – 12 След като Теодорик се отдръпва от Нарбон, следва тригодишна война между Теодорик и римляните. Литорий с помощта на хуните успява да го притисни и пропъди до самата му столица. Той предлага тогава мир, който се отхвърля от Литорий. На следния ден има сражение, в което хуните уж побеждават, обаче Литорий в лудия си стремеж разваля работата, бива хванат и убит. Тогава посредством Авит Теодорик се помирява с римляните. – 13 Хуните, техните помощници, остават без работа и след напразна обсада на град База се отдръпват в страната си. – 14 Граници и размери на хунското царство. – 15 Хуните с двамата си предводители Васих и Кусрисх воюват през Кавказ в Мидия и безчинстват в страната. Неочакваното нападение на персите ги принуждава да се върнат в страната си без плячка. - 16 Начало на хунската война срещу източноримското царство. Завладяването на пазарния град. Епископа на Марга, напразни оправдания. Хуните минават Дунава, превземат между другото и град Виминакиа, после с предателството на епископа на Марга и самия град Марга. – 17 След неочаквано нарушаване на мира хуните тръгват на война, превземат цялата Илирия, Тракия и много важни градове и грабят много плячка и причиняват опустошения. Това принуждава Теодосий да сключи с тях мир при тежки условия. – 18 Какъв е бил заробеният тогава Зеркон? – 19 Атила убива брат си Владо. Поради каква причина?

Глава VIII. Атила, самостоятелен владетел

1 Сравнение на Атила с други преславни царе. – 2 Описание на телесните и душевните му качества. – 3 Каква дипломация правеше, когато се очакваше война? – 4 Атила воюва с акацирите и ги побеждава и после им поставя за цар най-старшия си син Елак. – 5 Оттам Атила се насочва към източните римляни, които са причина за акацирската война, напада победоносно Илирия, Мизия, Тракия и Македония, избива войниците и военачалниците, овладява земите все по-близо до Цариград, от една страна, и до Термопилите в Тесалия, от друга, и принуждава цар Теодосий да иска мир. – 6 Атила се склонява за мир с пет тежки за източните римляни условия, след като му е изпратен нарочен посланик за мир Анатолий. – 7 Извънредно насилствено потискане на източните римляни, за да се изплати уреченият данък и за да се върнат бегълците. – 8 Разприте за град Асимунт и тяхното мирно разрешаване. – 9 Атила иска отново от Теодосий да му предаде непредадените бегълци и му праща за това четири пъти посланици, които се връщат обогатени с дарове. – 10 На един от тия посланици, на име Констанций, Теодосий обещава да даде за съпруга дъщерята на Сатурний, но неговият главнокомандващ Зенон я грабва и омъжва за приятеля си Руф; това става за Атила дипломатически предмет. – 11 Атила праща при Теодосий пето посолство от хуна Ядка и от панонския грък Орест. – 12 Ядка донася писмо до Атила, съдържащо 4 предложения: връщане на бегълците, отдаване на земите по Дунава, пренасянето на пазара в илирийския Ниш и изпращане на посланици, които да бъдат влиятелни хора. – 13 Описание на нравите на Христафий, първия министър на Теодосий. – 14 С обещания за богатства Христафий се мъчи да подведе Ядка към зла умисъл и го кани за това на вечеря. – 15 Там, като го заклева, предлага му просто да убие Атила, а той се преструва, че е съгласен и че иска да му пратят 50 литра злато, когато даде знак за това, след като се върне в Хуния. – 16 Тази тъмна замисъл бива одобрена от самия Теодосий, а за улеснение на изпълнението нарежда да се изпратят заедно с Христафий и магистъра Мартиалий и двама други посланици: Вигила, преводача, с тяхна заповед и военачалника Максимин с официални писма и отговори на молбите му; Максимин приема за другар приятеля си Приск Ритор. – Пътешествие на хунските и източноримските  посланици през Сердика до Ниш и техните разговори и приключения. – 18 Продължение на пътешествието им до Ниш и до 70 стадия зад Дунава, който преминали с хунски ладии еднодръвки; Там хунските посланици оставят източноримските и отиват напред да известят Атила за пристигането им. – 19 Покана на източноримските посланици от Атиала, пребиваването в стана му и постройка на палатката им. – 20 Атила праща два пъти да ги питат защо са дошли. На запитването те отговарят, че са упълномощени да кажат това само на Атила. Тогава изпратените хуни им нареждат да станат и тозчас да си тръгнат. – 21 Когато те вече се готвят да си тръгват, Вигила ги уверява, че не дали добър отговор на Атиловите хора. Защо ги укорява той и защо Атила се отнася с тях така? – 22 Междувременно Атила им изпраща известие да останат, понеже вече се стъмнило. Изпраща им и един вол и риба да вечерят. Те се радват на това, но на другия ден той пак им праща заповед да си ходят. Как след това Приск измолва позволение да се явят пред Атила? – 23 Представяйки се пред тях, Атила показва голям гняв към Вигила, псува го и го заплашва и му заповядва да се върне бързо с Изслав към Цариград и пак да се върне с бегълците или отговор за война; а на Миаксимин нарежда да остане и да чака отговор на писмата на Теодосий. – 24  Когато се оттеглиха в дома си, Вигила се оплакал, че Атила го псувал, Ядко идва и го извиква настрана и му заръчва тайно да донесе златото. – 25 Между това Атила им праща известие, че докато не се решат хуно-римските разпри, тия нямат разрешение нито да откупуват пленници, нито роби или да си купуват друго освен ядене; причини за тази заповед, за Вигиловото отпращане и на задържането на Максимин. – 26 Максимин тръгва първо с Атила, а след това без него за столицата на хуните. През какви места минават и какво им дават жителите да ядат и да пият? – 27 Като пренощували близко до едно езеро какво им се случва при една страшна буря и как гостоприемно ги посреща в близкото село княгинята на Владо? – 28 След седемдневно вървене среща със западните посланици в едно село. Причина за това посолство. – 29 Пристигането им в столицата. Описание на Атиловите дворци и на Негишевите домове. – 30 Как Атила е посрещнат от жителите и от моми песнопойки, и особено Негишевата съпруга, а после как се установяват в дворците на Атила. – 31 Приск е изпратен с дарове при Негиш, среща се пред още затворената врата с един грък, облечен в хунски дрехи, разговор с него за хуните и за източните римляни. – 32 Приск се среща с Негиш, който обещава и сам да дойде да посети Максимин и наистина идва. Какви разговори се водят? – 33 На следващия ден Приск отива и в палатите на Атила, където влиза при Река, съпругата на Атила, обкръжена от много слуги и слугини работнички, поднася и дарове и след това отива да се види с Негиш, в Атиловите стоежи, където вижда Атила пред дома си, раздаващ правосъдие на спорещи хора. – 34 Как Приск чака там, за да се види с Негиш и се среща със западноримски посланици? Как разговаря Атила с тях? – 35 Приск се среща с Негиш, който дава отговор на въпросите му, заповядва да дойде сам Максимин, който идва и е въведен при Атила, който му казва, че освен Нома, Анатолий и Сенатор, други посланици от Теодосий не приема, и го отпраща. – 36 После Атила вика Максимин и Приск на вечеря; пристигайки, те намират там и западноримските посланици. Подробно описание на тази вечер. – 37 На другия ден те искат позволение да си отидат. Негиш се съгласява на това и нарежда да се приготвят писмата. Според молбата им той изпросва от Атила освобождаване на пленниците: Силовата жена с 500 жълтици откуп, а децата ѝ -  без откуп. – 38 Атиловата съпруга Река ги кани също на вечеря. – 39 Атила пак ги кани на угощение, в което сам строго заповядва да кажат на Теодосий, че трябва непременно да даде съгласно обещанието си богата жена на Констанций. – 40 Атила им дава вече позволение да си отиват, надарява ги щедро и нарежда и на велможите си да им направят подаръци. – 41 Те си тръгват за Цариград заедно с Берих, посланик от страна на Атила. Какво им се случва по пътя? Берих се отнася с тях приятелски до Дунава и неприятелски до Адрианопол, там уж се помирява с тях, а в Цариград отново почва да ги кори. – 42 Вигила отива пак в Хунско със сина си, носещи два пъти повече злато, отколкото се бяха споразумели с Хрисафий. Там го улавят веднага, вземат му златото и Атила със заплахи го принуждава да си признае цялата истина за заговора против живота му. Тогава той е хвърлен в тъмница, а синът му и изпратен в Цариград да донесе 50 литра за неговото откупуване. – 43 Атила изпраща с него заедно Орест и Изслав. Какви тежки и горчиви думи им заръчва да кажат на Теодосий пред Хрисафий? – 44 Лошото положение на Теодосий, като чува тези думи, най-вече защото Атила искаше Хрисафий, когото и Зинон искаше. След голям съвет се решава да изпрати Ном и Анатолий с премного дарове, за да се укроти гневът на Атила. – 45 Ном и Анатолий, заедно със сина на Вигила, носещ откуп за баща си, отиват в Хунско, биват приети почтено и с молба и дарове убеждават Атила да не иска вече нито Хрисафий, нито бегълците, и да отстъпи до Дунава от източноримската земя. Той ги надарява великолепно и ги пуска заедно с откупения Вигила, заедно с другите пленници без откуп и заедно с Констанций, за да му дадат жена. – 46 Теодосий зарадван се съгласява Констанций да се ожени за вдовицата на Арматий, сина на Плинт. – 47 Смъртта на Теодосий. Наследник става неговият военен трибун Маркиан, когото Теодосиевата сестра Пулхерия избира и за мъж. Маркиан осъжда и наказва Хрисафий и издига изпадналата империя. – 48 Смъртта на Валентиниановата майка Плацидия, нейната възхвала, завръщането на сестра му Хонория от Цариград в Рим. – 49 Атила праща посланици при Маркиян за данъка и при Валентиан за Хонория. Отрицателен отговор и от двете страни. – 50 Атила решава да води война и разсъждава кого по-напред да нападне. Причини, поради които се решава да почва първо със Запада. – 51 Той не престава да иска данък от Цариград и да заплашва, а Маркиан, за да предотврати войната, му праща посланика Аполоний с дарове, но без данък, поради което Атила не иска да приеме посланика и го връща без подаръци. Посланикът посреща смело заплахата на Атила. – 52 Атила праща нови посланици при Валентиан, който, боейки се от приготовленията за война, му изпраща посланици Касиодор и сина на Аеций, Карпилион, и се помирява. – 53 Дипломацията на Атила: уверява римляните и весиготите, че им е приятел и помощник, а същевременно дразни и убеждава едните да се съединят с него и да водят война срещу другите. – 54 Атила тръгва на война, кои и какви му бяха многочислените войски и кои от подвластните му князе му бяха най-верни и най-предани. – 55 През кой път и по какъв начин той минава през Германия и влиза в Галия? Военните му действия там до обсаждане на град Орлеан. – 56 Какъв е бил планът на войната му в Галия и защо се е прибрал и отправил към Орлеан? – 57 Кога Атила воюва в Галия; римляни и весиготи всеки в своята страна, защо? Аеций после минава сам Алпите и напразно убеждава весиготите да отидат с него заедно срещу хуните. Само други народи се обединяват с него. – 58 Последно средство (Авита), което употребява Аеций, за да убеди краля на весиготите Теодорик и с което успява. Теодорик заедно с двамата си синове отива при Аеций с войска. Орлеанският епископ Аниан укрепва града и вика на помощ римляните, които пристигат неочаквано и изпъждат хуните от града, които те току-що бяха заели. – 60 Атила се оттегля на Каталунското поле, преследван от римляните. Там той се съветва с гадателите си и решава да се бие. – 61 Предварително той държи поощрителна реч пред армията си. – 62 Страшно сражение, в което падат от двете страни 162 000 души. Атила се оттегля в лагера си и от това римляните разбират, че са победили, но все пак не смеят да го ударят. – 63 Теодорик бива убит в битката. Весиготите провъзгласяват за крал неговия първороден син Торисмунд. Аеций хитро му дава съвет или да воюва с хуните, за да отмъсти за баща си, или да си отиде, че е по-добре да се върне в столицата си Толуз. Така той отдалечава меровете от франките. – 64 Атила, поради намаляване на войската му, се отдръпва организирано без противниците му да смеят да го нападнат и така се връща в страната си. Аеций се връща и той в Равена, където вместо с благодарност го посрещат с укор. – 65 Уж победеният Атила праща твърде заплашително писмо на Валентиниан и през пролетта тръгва към Италия. Римляните се разтреперват. Валентиниан бяга в Рим и Аеций се отдръпва отсам реката По и праща посланици да получи помощ от цар Маркиан. – 66 Атила идва без съпротивление до град Аквилея, който след дълга обсада завладява и опустошава и след това завладява без усилие цялата Западна Италия; жителите се разбягват по адриатическите острови, поставят началото на славния град Венеция. – 67 Атила решава да воюва и срещу самия Рим. Валентиниан и сенатът се разтреперват и му пращат за посланици самия папа Леон и други знаменити мъже, които го молят да се съгласи на мир срещу ежегоден данък и така той се вдига с войската си и си отива през Алпите на Норик; какво му се случва при река Лех. – 68 Атила се обръща към източните римляни и праща да им искат данък. Матрин отказва и Атила се готви за война. Междувременно напада и покорява Аланите. – 69 Напразната смърт на Атила. Различни разкази и разсъждения за смъртта му. – 70 Обредът при оплакването и погребението му, надгробна песен.

Глава IX. Наследници на Атила

1. Кои са биле Атиловите синове и как поради несъгласието им първородният Елах е бил принуден да разпредели между всички бащиното си наследствено царство. – 2 Общо въстание на подчинените германски народи и освобождаването им от хунска зависимост с победа над тях и убийството на Елах. – 3 Кои къде се поселиха и разселиха. 4 Напразният поход на хуните срещу остроготите в Панония; победени, те се връщат пак през Дунава в Унивар. – 5 Въстание на остроготите срещу източните римляни и сключване на мир с плащане на 300 литра злато годишно на тези варвари. – 6 Идването на сарагури в Меотийските страни и техните посланици в Цариград. – 7 Персийският цар Пероз праща и той в Цариград посланици да искат помощ срещу хуните кидарити, но не я получава. 8 Срагири заедно с акацири воюват в Персия и персийският цар отново иска напразно помощ от Цариград. – 9 Страшен пожар в Цариград. – 10 Причини, заради които остроготите нападат на сатагите в Панония, Деничий с хуните и други поданици воюва с тях през Дунава, но е окончателно пебеден и се завръща. – 11 Хуните воюват след това срещу източните римляни, но биват победени и, примирявайки се, се връщат при своите. 12 Деничий и Ирнах пращат в Цариград посланици, желаещи да сключат търговски договор. Лео отговаря отрицателно. Ирнах не се съгласява с Деничий за война. – 13 Деничий слиза с войската си на Дунава и праща при Лео нови посланици с нови предложения, на които отговорът е отрицателен. Деничий с хунски и готски войски минава Дунава, но след малко бива заприщен от източните римляни в някакви тесни места, където притеснени хуно-готите се вричат да се покорят, ако им се даде място за заселване и биват излъгани да се разделят за прехранването си, докато дойде отговор от Цариград. – 15 Хелхал, хун, римски поданик, подвежда готите да въстанат с оръжие срещу хуните, а хуните срещу готите, а срещу всички праща източните римляни, докато готи и хуни усещат измамата, удрят ги яростно, побеждават ги и избягват. – 16 За отмъщение след година Деничий воюва пак през Дунава срещу източните римляни, но отново обграден се сражава жестоко, но войската му е победена, а самият той е уловен, заклан от Анагаст и главата му е изпратена в Цариград, където я носят по улиците тържествено. – 17 Заключение и край.

Литература, бележки и обяснения

Имената на родолюбивите дарители

Свързани продукти

Previous Next

Нови книги виж всички нови книги

Previous Next

Бестселъри виж всички бестселъри

Previous Next

Разпродажба виж всички в разпродажба

Previous Next