Войната не е с лице на жена

Светлана Алексиевич (Автор)
Favourites
Наскоро прочетениВ момента четаИскам да прочетаЛюбими книги

Цена: 25,00 лв.

налично за доставка

След огромния успех на „Време секънд хенд“, издателство „Парадокс“ представя първите две произведения на Светлана Алексиевич, събрани в един общ том. Преводите на двете произведения са направени – като задължително изискване на самата Алексиевич – според последните преработени и допълнени издания на събраните ѝ съчинения, публикувани след 2010 г. Разликите с първите издания, съответно от 1983 г. и 1985 г., са съществени.
Година на издаване:

2017

Брой страници:

656

Корици:

меки

Език:

Български

Тегло:

600 грама

Размери:

14 х 21 см

ISBN:

9789545532221

Издателство:

Парадокс

„Войната не е с лице на жена“ (1983)

На фронтовете на Великата отечествена война в съветската армия, в партизанските отряди и в нелегалната съпротива воюват повече от 1 милион жени. Те са на възраст между 15 и 30 години и са не само милосърдни сестри и лекари, както е било дотогава. Овладяват всички военни специалности – летци, танкисти, автоматчици, снайперисти, картечари… Жените вече не само спасяват – те убиват! В първата книга от цикъла за Великата утопия фронтовачките разказват за онази война, за която мъжете не са ни разказвали.Вместо за подвизи, за движение на фронтовете и за военачалници, жените говорят за съвсем друго… За това колко е страшно да убиеш първия път… или да се върнеш след сражението на бойното поле. Сред телата – всички толкова млади – на мъртви и ранени, разпиляни като картофи. И да жалиш за всички – и за немците, и за своите, руските войници. За жените от фронта войната не свършва с Деня на победата. За тях кошмарът продължава и в мирно време. Крият военните си книжки, ордените си, раните – физически и душевни. Защото трябва отново да се научат да се усмихват, да ходят на високи токчета, да се омъжат. А мъжете лесно забравят своите бойни другари-жени. И с това им отнемат Победата, не я поделят с тях.

„Последните свидетели“ (1985)

Руснаци, белоруси, украинци, евреи, татари, латвийци, цигани, казахи, узбеки, арменци, таджики… Милиони съветски деца загиват по време на Великата отечествено война. Затова и те трябва да говорят! Не само политиците, военните, историците… А най-безпомощните, но и най-безпристрастните участници.. В своето соло за детски глас Алексиевич събира спомените за войната на онези, които тогава са били 7-12 годишни. Видяна през детските очи тя е още по-ужасяващо страшна. „Първите убити… видях убит кон… След това… убита жена… Това ме учуди. Аз си представях, че на война убиват само мъже“ – разказва вече порасналият Гена Юшкевич, журналист по професия. С годините трогателната детска наивност прераства в особена историческа отговорност, в чувство за мисия: „… ние сме последните. На тази черта… До този край… Ние сме последните свидетели. Нашето време свършва. Ние трябва да говорим… Нашите думи ще бъдат последни…“

Светлана Алексиевич

Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в западно-украинския град Станислав, от 1962 г. – Ивано-Франкивск. Баща ѝ е беларусин, майка ѝ – украинка. Израснала е в Беларус, завършва журналистика в Минск, работи като възпитател, учител по история и по немски език, става известна по света най-вече като разследващ журналист, „обсебен от Чернобил“.

Светлана Алексиевич е автор на сценариите на 21 документални филма и на три театрални пиеси. Сред най-известните ѝ книги са:

„Войната не е с лице на жена“ (1983), „Последните свидетели“ (1985), „Цинковите момчета“(1989), „Очаровани от смъртта“ (1993), „Чернобилска молитва“(1997), „Време секънд хенд“(2013).

Освен на Нобел е носител на всички най-престижни национални и международни литературни награди (26 на брой).

След 2000-та година е живяла в Италия, Франция и Германия, но от няколко години насам отново живее в Беларус.

Няма добавени коментари

Свързани продукти

Previous Next

Нови книги виж всички нови книги

Previous Next

Бестселъри виж всички бестселъри

Previous Next

Разпродажба виж всички в разпродажба

Previous Next