Христос отново разпнат
Никос Казандзакис (Автор)Цена: 22,00 лв.
– И всеки човек – каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят; много пъти си мисля за това, отче, и треперя; такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят?
Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха.
Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше.
– Как трябва да обичаме Бога, отче? – запита той.
– Като обичаме хората, чедо мое.
– А как трябва да обичаме хората?
– Като се стремим да ги вкараме в правия път.
– Ами кой е правият път?
– Стръмният.
Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха.
Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше.
– Как трябва да обичаме Бога, отче? – запита той.
– Като обичаме хората, чедо мое.
– А как трябва да обичаме хората?
– Като се стремим да ги вкараме в правия път.
– Ами кой е правият път?
– Стръмният.
- Година на издаване:
2017
- Брой страници:
544
- Корици:
меки
- Език:
Български
- Тегло:
500 грама
- Размери:
13 х 20 см
- ISBN:
9786191642564
- Издателство:
„Христос отново разпнат“ е определяна като „най-ясната“ книга на Казандзакис, защото това е творбата, която отразява най-категорично позициите на автора и заради която дори е обвинен в комунистическа пропаганда. Романът проследява историята на малко гръцко село, намиращо се под владението на Османската империя. Година преди да отбележат поредния Великден, жителите на Ликовриси решават да възродят стар обичай – да разиграят пиеса, която да пресъздаде събитията от Страстната седмица. Малко след като ролите са раздадени, група бежанци, бягащи от развалините на разграбените си домове, пристига с молба за закрила. И внезапно драмата на Страстта се превръща в реалност.
В романа ярко проличава колизията между два противоположни, взаимноотхвърлящи се свята, които, макар и парадоксално, са свързани в неразривна цялост. Единият е безчестният и несправедлив свят, в който „най-добрите гладуват и биват онеправдани, най-лошите ядат и пият, и управляват, без вяра, без срам, без любов“. В този свят господстват благоразумието и конформистката философия, а всяко отклонение от конвенционалното мислене се наказва от Множеството и подлежи на санкция от изкуствено наложените авторитети.
Другият свят е светът на неподредеността, лудостта, несигурността, страховете, съмненията, вината; свят, в който духовното оцеляване надделява над физиологическото. Там няма предварително очертани граници и правила – всеки сам трябва да открие пътя към спасяването на човешкото, а правилният път винаги се оказва стръмният.
Според преводача на романа Георги Куфов Христос на Казандзакис не е непогрешимо, безстрастно божество, а по-скоро е страстно и емоционално човешко същество, „чистият човек в нашата така сложна епоха, честният, всеотдайният, готовият на саможертва за благото на себеподобните си“.
„Христос отново разпнат“ е не само реминисценция към евангелските текстове, а нова Библия – книга за вечното търсене на Пътя, Истината и Живота, за познанието, което неминуемо трупа печал, за нестихващата борба за спасяването на вярата, но не в Бога, а в Човека.
Никос Казандзакис
Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис „Алексис Зорбас“ след филмирането му от Михалис Какоянис („Зорба гъркът“) става световен бестселър. Следват и романите „Христос отново разпнат“, „Свобода или смърт“, „Последното изкушениe“, „Рапорт пред Ел Греко“, които стават световно известни. Въпреки това той не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки.
На родения на остров Крит писател, занимавал се страстно, макар и освободен от догматиката, с християнска вяра, църквата отказва погребение според християнските канони. Последен покой Казандзакис, починал от левкемия по време на болничен престой във Фрайбург, Германия, намира в Ираклион, в родния му Крит, където е погребан . На надгробна плоча са изписани неговите думи: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!“
Бил е предложен за лауреат на Нобелова награда за литература през 1957 г., но тя е спечелена от друг голям автор – французинът Албер Камю.
Няма добавени коментари