Стихотворенията на Сидни Уест

Хуан Хелман (Автор)
Favourites
Наскоро прочетениВ момента четаИскам да прочетаЛюбими книги

Цена: 10,00 лв.

налично за доставка

Хуан Хелман, великият аржентински поет, е един от най-големите, които светът има днес.

Жозе Сарамаго, 1999 г.
Година на издаване:

2013

Брой страници:

96

Корици:

меки

Език:

Български

Тегло:

165 грама

Размери:

12 х 21 см

ISBN:

9789544919931

Издателство:

Жанет 45

Това е книга от и за американския поет Сидни Уест, изкълван от птиците на своето въображение. Думите в нея се държат като конски мухи, волове, пламъци, дървета и очаквани, но все пак внезапни сутрини. Те често се явяват в неразчленим рояк; не по-рядко се учленяват по свой образ и подобие (и се налага да минават не през очите и ушите, а през кожата и опита от всичките безсловесни мигове на читателя); много пъти застиват в ярки картини, в които някой умира, а друг се ражда.

В 34 жалби и една поправка на грешките (която обаче не е задължителна), Уест разказва Запада и Юга, възходите и паденията на градчето Мелъди Спринг, където студентите по агрономия сеят смут, чаровни нехранимайковци стихотатстват, един човек си отдъхва под засетия в градината му испански ден, друг така се разкъсва от несъвместими желания, че се разпада на две и кучетата изяждат разлома по средата. Преводът от небитие в битие е на Хуан Хелман (1930), един от най-забележителните поети на Аржентина, Мексико и испанския език.

Хуан Хелман

Хуан Хелман (1930), поет, журналист и преводач, е една от най-забележителните личности в латиноамериканската поезия. Ражда се в семейството на украински евреи в Буенос Айрес, в работническа среда. Първото си стихотворение публикува на 11 години. За кратко следва химия, съосновава литературен кръжок на име Коравият къшей и преди напълно да се посвети на публицистика, поезия и политически активизъм, работи като шофьор на камион и продавач на авточасти. От 1975 г., когато се налага да напусне родината си заради все по-агресивното преследване от страна на крайната десница, пребивава на различни места (Рим, Мадрид, Париж, Манагуа, Ню Йорк), докато не се установява в град Мексико, където живее и досега. В негово отсъствие най-кървавата аржентинска диктатура, присвоила си името Процес за национална реорганизация (1976–1983), го осъжда на смърт, синът и снаха му са задържани и убити, а роденото им в лагер дете е дадено за тайно осиновяване в Уругвай. Битката на Хелман за издирването на неговата внучка (първата им среща е чак през 2000 г.) прави от поета и борец за човешки права, а в кампанията се включват интелектуалци от цял свят.



„...обаче нека /

се върнем към поезията /

не им е леко на днешните поети /

никой не ги чете особено /

и тези никои почти ги няма /

престижът на професията падна /

и става все по-трудно поетът

да вземе ума на някое момиче / или пък президентски пост /

или от бакалията на вересия /

воин някой да извърши подвиг за възпяване /

владетел да брои на стих по три жълтици /

и не е ясно дали е така защото не достигат момичета / бакали / воини / и владетели /

или поети просто няма...“

(Из Относно поезията, стихотворение на Хулио Греко, хетероним на Хелман от На юг)



Първата стихосбирка на Хуан Хелман, Violín y otras cuestiones (Цигулка и други въпроси[1]), излиза през 1956 година. Следват близо 30 други – сред които Velorio del solo (1961), Gotán (Готан, 1962), Cólera buey (1964), Стихотворенията на Сидни Уест (1969), Fábulas (Басни, 1971), Relaciones (Отношения, 1973), Hechos y relaciones (Факти и връзки, 1980), Citas y comentarios (Цитати и коментари) и Hacia el sur ( На юг, 1982), Carta a mi madre (Писмо до майка ми, 1989), Dibaxu (1994 – на ладино, испанския на сефарадските евреи), Mundar (Светуване, 2007), El emperrado corazón amora (2011) – есеистични изяви, либретата на две опери и две кантати, преводи на над дузина езици. За творчеството си Хелман получава множество отличия, сред които почетни гражданства, титли доктор хонорис кауза и ред писателски награди: италианската Мондело (1980); аржентинската национална награда за поезия за 1997 г.; Хуан Рулфо за латиноамериканска и карибска литература (2000); аржентинската Родолфо Уолш за публицистика (2001); Хосе Лесама Лима на кубинския културен институт Каса де лас Америкас за антологията Pesar todo (2003); чилийската Пабло Неруда за ибероамериканска поезия (2005); испанската Кралица София за ибероамериканска поезия (2005); Сервантес (2007) за цялостно творчество на испански език; първата Златна тибетска антилопа на международния поетически фестивал в Цинхай, Китай (2009); мексиканските Карлос Монсивайс за културен принос и Виктор Сандовал за латиноамерикански поети (2011) и други.



„Един мъж желаеше неистово една жена,

на едни хора това не им се виждаше уместно,

един мъж желаеше безумно да лети,

на едни хора това им се видя неправилно,

един мъж желаеше горещо Революцията

и напук на мнението на жандармерията

се покатери по сипкавите зидове на редното,

гърди разтвори и захвана да изважда

околностите на сърцето си – развя

неистово една жена, политна

безумно на света под свода

и градовете лумнаха, и знамената.“

(Мнения, из Готан)



Стихотворенията на Сидни Уест (1969) е книга мистификация: авторът й се представя за неин преводач от английски, а уточнението „Преводи III“ под заглавието се дължи на два други негови „превода“ на измислени поети – Джон Уендъл и Яманокучи Андо, – публикувани в Cólera buey. Стихотворенията на Сидни Уест неслучайно са сравнявани със Спуун Ривър. Епитафии на Едгар Ли Мастърс (1868–1950) и са озаглавени от първото до последното Жалба по...: техните герои присъстват предимно чрез отсъствието си, мястото на действието е сякаш САЩ, а времето – някъде през 60-те години на ХХ век. Макар и не задължително.



„Какво се знае?

За стихотворението – нищо.

Идва, трепва

и драсва изгоряла клечка кибрит.

От него нещо вижда ли се? Нищо. Протяга

ръка да хване

вълничките от време

в гласа на някакъв щиглец.

Хвана ли нещо? Нищо...“

(Из Какво се знае?, Светуване)

Няма добавени коментари

„Единствено ако читателят е отворен, ако остави смисъла да влиза през врати, различни от тези на синтактичната постройка, на изтърканите образи и метафори или на повече или по-малко смелите, но вече асимилирани от поетическата традиция фигури, единствено така ще може да достигне до действителността на стихотворенията на Хелман... Всички ще преживеем смайването пред постоянните му волности, на които попадаме една след друга по пътя, но само онези, които го прегърнат и по някакъв начин продължат, ще заслужат една книга, чието желание е да ги съдържа, да ни съдържа всичките.“

Хулио Кортасар, 1981 г.

„Сафо говори за приказната градина, в която хладни води ромолят през клоните на ябълковите дървета, всичко тъне в сенките на розите и от разлюлените вейки се спуска сънят, Маларме познава „голотата неясна“ на сънищата, св. Тереза Авилска събира образите и призраците на нещата, будещи желания, св. Йоан Кръстни пие от виното на любовта, която поднася един-едничък бокал, Кавалканти зърва жената, която кара бистрия въздух да затрепти, Хилдегард от Бинген плаче с кротките сълзи на разкаянието, и толкова красота, натоварена с допълнителен живот, предизвиква вълнението на целия свят. Дали поетичното слово не е сън за друг сън?... Има милиони безименни пространства: поезията работи да назове онова, което още няма име.“

Хуан Хелман, 2007 г.

Свързани продукти

Previous Next

Нови книги виж всички нови книги

Previous Next

Бестселъри виж всички бестселъри

Previous Next

Разпродажба виж всички в разпродажба

Previous Next