Мъртви души

Николай В. Гогол (Автор)
Favourites
Наскоро прочетениВ момента четаИскам да прочетаЛюбими книги

Цена: 15,00 лв.

налично за доставка

Сегашният пламенен младеж би отскочил с ужас,
ако биха му показали неговият собствен портрет на старини.
Вземайте прочее със себе си на път, когато излизате от меките юношески години
и влизате в суровото ожесточаващо мъжество, вземайте със себе си
всички човешки чувства, не ги оставяйте на пътя: после не можете ги прибра.
Жестока е, страшна е старостта, която ви чака напред и не ви връща нищо обратно!
Гробът е по-милосърден от нея, на гробът поне пише: тук е погребан човек,
ала в студените безчувствени черти на безчовечната старост нищо не можете да прочетете
Година на издаване:

2003

Брой страници:

428

Корици:

твърди

Език:

Български

Тегло:

610 грама

Размери:

14.5 x 21.5 см

ISBN:

9789547394010

Издателство:

Захарий Стоянов

Авторът пресъздава действието на тъмните, злите сили, разяждащи духовната същност на Русия. Преплитането на трагичното и комичното изкарва на показ не социалната обвивка на народа, а духовното ядро на руското самодържавие. 

Николай В. Гогол

Николай Василиевич Гогол, руски писател и драматург, е роден на 1.04. 1809 г. (20.03.1809 стар стил) в село Сорочинци (днес село Големи Сорочинци), Полтавска губерния, Украйна в семейството на бедния, но образован помешчик Василий Афанасиевич Яновски-Гогол и Мария Ивановна Косяровска. Детството му минава в родното имение Василевка. Учи в училище в Полтава 2 г. (1818-1819), и в Нежинската гимназия за висши науки (1821-1828). През 1828 г. се установява в Санкт Петербург. Работи като чиновник в Департамента за държавно стопанство, а после в Департамента за императорските имоти. Сътрудничи на „Отечественные записки“, „Северные цветы“ и „Литературная газета“, сприятелява се с Пушкин (1831). Става популярен с „Вечери в селцето край Диканка“ (1831-832), възторжено посрещната от Пукин. През 1835 г. издава два прозаични сборника - „Арабески“ (включващ „Невски проспект“, „Записки на лудия“, „Портрет“, към тях се присъединяват и публикуваните по-късно, съответно през 1836 и 1842, „Нос“ и „Шинел“) и „Миргород“ (включващ „Вий“, „Тарас Булба“ и др.), създава пиесата „Ревизор“, поставена в Москва през 1836 г. Помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския университет от лятото на 1834 г. до края на 1835 г., след което се отдава на писателски труд. През юни 1836 г. заминава зад граница, където прекарва общо 12 г., живее в Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия, но най-дълго в Италия. Автор на пиесата „Женитба“ (1841), романа „Мъртви души“ (1842), чийто втори том (започнат още през 1840 г.) изгаря през лятото на 1845 г. „Избрани места от преписката с приятели“ се появява през 1847 г., а посмъртно - през 1857 г. е отпечатана „Размишления за Божествената литургия“. Окончателно се завръща в Русия (април 1848) след поклонничество на Гроба Господен.

Живее в Одеса, в Малорусия, Петербург, посещава Оптинската Пустиня, но по-голямата част от времето си прекарва в Москва. Изгаря новата редакция на втория том на „Мъртви души“ на 11/12. 02. 1852 г. Умира няколко дни по-късно - сутринта на 4.03. 1852 (21.02. стар стил) в дома си на Никитски булевард в Москва, погребан в гробището на Свято-Данииловия манстир, а след революцията, през 1931 г., прахът му е пренесен в гробището на Новодевическия манастир. Ролята на писателя в съвременната световната култура е огромна.

Няма добавени коментари

Свързани продукти

Нови книги виж всички нови книги

Previous Next

Бестселъри виж всички бестселъри

Previous Next

Разпродажба виж всички в разпродажба

Previous Next