Оригиналът на Лаура (Умирането е забавно)

Владимир Набоков (Автор)
Favourites
Наскоро прочетениВ момента четаИскам да прочетаЛюбими книги

Цена: 20,00 лв.

налично за доставка

Една от най-интересните творби на Набоков.
Сан Франциско Кроникъл
Година на издаване:

2011

Брой страници:

296

Корици:

меки

Език:

Български

Тегло:

700 грама

Размери:

16 х 23,5 см

ISBN:

9789545973833

Издателство:

Фама

Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура“ и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение.

Набоков пише „Оригиналът на Лаура“ с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани на ръка, със зачертавания, поправки и непълноти) да бъде унищожен. Те обаче не се престрашават да го сторят и ръкописът преседява в банков сейф повече от три десетилетия. След смъртта на майка си Дмитрий Набоков решава да обнародва творбата. „Оригиналът на Лаура“ излиза през ноември 2009-а, 32 години след кончината на своя автор. Всяка страница от изданието се състои от факсимиле на изписано на ръка каталожно картонче и съответстващия му печатен текст. Предговорът от Дмитрий Набоков описва историята на произведението.

Критиката е противоречива. Едни смятат, че не е трябвало да бъде погазена волята на големия писател и че „Оригиналът на Лаура“ го представя в недостойна светлина. Според други въпреки фрагментарността на текста, в него личи геният на Набоков.

Владимир Набоков

Владимир Владимирович Набоков, прозаик, поет, драматург и литературен критик е роден на 22/23 април 1899 г. в Санкт Петербург в знатно и богато семейство. В наситената със събития 1917 г. неговият баща за кратко е министър в правителството на Керенски, а когато на власт идват болшевиките, Набокови са принудени да емигрират. През 1919 г. Владимир Владимирович постъпва в университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 г. През март същата година в Берлин, по време на покушение на водача на партията на кадетите Павел Милюков, загива бащата на Набоков, прикрил Милюков от куршум на монархист. 20-те и 30-те години прекарва в Берлин, после бяга в Париж с жена си, еврейката Вера Слоним и сина им Дмитри, а през 1940 г. се местят в САЩ. 

Публикува множество романи, сред които на най-голяма известност се радват „Покана за екзекуция“, „Машенка“, „Защита Лужин“ от написаните на руски език, а от създадените на английски – „Лолита“, „Знак за незаконороденост“, „Пнин“ и мемоарната книга „Памет, говори“ (позната на български като „Други брегове“). Превежда на английски език „Евгений Онегин“ и „Герой на нашето време“. През 1961 г. се установява с жена си в Швейцария.

Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г. на 78-годишна възраст в Лозана.

Няма добавени коментари

„Оригиналът на Лаура“ напомня напукана мозайка, словото на автора е блестящо, понякога мъгляво, а тук-там изненадва с причудливи алитерации.“

Скотсман

 

„Същността на Набоков е една чудотворно-плодовита неустойчивост, където без предупреждение думите се откъсват от ежедневното, грейват като светкавици в нощно небе и озаряват скрити версти на копнеж и ужас.“

Мартин Еймис

 

„Твърде натрапчив, що се отнася до композицията, романът изследва въпросите за смъртта и душата със съзерцателна настойчивост.“

Ню Йорк Таймс

Свързани продукти

Previous Next

Нови книги виж всички нови книги

Previous Next

Бестселъри виж всички бестселъри

Previous Next

Разпродажба виж всички в разпродажба

Previous Next