Миргород

Николай В. Гогол (Автор)
Favourites
Наскоро прочетениВ момента четаИскам да прочетаЛюбими книги

Цена: 14,00 лв.

налично за доставка

Четирите повести на Н. В. Гогол, събрани в „Миргород“, са публикувани за пръв път в отделно издание през 1835 г., а през 1842 г. намират място във втория том на събраните съчинения на писателя. Сборникът носи името на градчето, разположено в сърцето на Украйна, където Гогол прекарва младостта си. Авторът пише тези текстове, след като се установява в Санкт Петербург. Той се чувства зле в столицата, която му се струва враждебна и безчовечна, и изпитва силна носталгия по родния край.
Година на издаване:

2016

Брой страници:

318

Корици:

меки

Език:

Български

Тегло:

380 грама

Размери:

14 х 20 см

ISBN:

9789548523790

Издателство:

Сонм

Повестите в „Миргород“ се основават на украинския фолклор, счита се, че прототипите на някои от персонажите са хора близки на писателя. В тях Гогол ни разказва за живота и бита на украинските селяни и казаци и дребното дворянство, рисува ярки картини от тамошната природа, включва елементи на фантастика, разсмива ни с характерния си лукаво-ироничен хумор. Художественото мислене на Гогол в „Миргород“ е дълбоко исторично, а авторовите прозрения за хода на човешкия живот са валидни и днес.

Николай В. Гогол

Николай Василиевич Гогол, руски писател и драматург, е роден на 1.04. 1809 г. (20.03.1809 стар стил) в село Сорочинци (днес село Големи Сорочинци), Полтавска губерния, Украйна в семейството на бедния, но образован помешчик Василий Афанасиевич Яновски-Гогол и Мария Ивановна Косяровска. Детството му минава в родното имение Василевка. Учи в училище в Полтава 2 г. (1818-1819), и в Нежинската гимназия за висши науки (1821-1828). През 1828 г. се установява в Санкт Петербург. Работи като чиновник в Департамента за държавно стопанство, а после в Департамента за императорските имоти. Сътрудничи на „Отечественные записки“, „Северные цветы“ и „Литературная газета“, сприятелява се с Пушкин (1831). Става популярен с „Вечери в селцето край Диканка“ (1831-832), възторжено посрещната от Пукин. През 1835 г. издава два прозаични сборника - „Арабески“ (включващ „Невски проспект“, „Записки на лудия“, „Портрет“, към тях се присъединяват и публикуваните по-късно, съответно през 1836 и 1842, „Нос“ и „Шинел“) и „Миргород“ (включващ „Вий“, „Тарас Булба“ и др.), създава пиесата „Ревизор“, поставена в Москва през 1836 г. Помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския университет от лятото на 1834 г. до края на 1835 г., след което се отдава на писателски труд. През юни 1836 г. заминава зад граница, където прекарва общо 12 г., живее в Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия, но най-дълго в Италия. Автор на пиесата „Женитба“ (1841), романа „Мъртви души“ (1842), чийто втори том (започнат още през 1840 г.) изгаря през лятото на 1845 г. „Избрани места от преписката с приятели“ се появява през 1847 г., а посмъртно - през 1857 г. е отпечатана „Размишления за Божествената литургия“. Окончателно се завръща в Русия (април 1848) след поклонничество на Гроба Господен.

Живее в Одеса, в Малорусия, Петербург, посещава Оптинската Пустиня, но по-голямата част от времето си прекарва в Москва. Изгаря новата редакция на втория том на „Мъртви души“ на 11/12. 02. 1852 г. Умира няколко дни по-късно - сутринта на 4.03. 1852 (21.02. стар стил) в дома си на Никитски булевард в Москва, погребан в гробището на Свято-Данииловия манстир, а след революцията, през 1931 г., прахът му е пренесен в гробището на Новодевическия манастир. Ролята на писателя в съвременната световната култура е огромна.

Няма добавени коментари

Свързани продукти

Нови книги виж всички нови книги

Previous Next

Бестселъри виж всички бестселъри

Previous Next

Разпродажба виж всички в разпродажба

Previous Next