Копие, захвърлено с любов

Микеланджело Буонароти (Автор)
Favourites
Наскоро прочетениВ момента четаИскам да прочетаЛюбими книги

Цена: 14,99 лв.

налично за доставка

Книгата е разказ от първо лице за големите любови и вдъхновения на Микеланджело – маркиза Витория Колона, младия Томазо деи Кавалиери.
Година на издаване:

2014

Брой страници:

160

Корици:

меки

Език:

Български

Тегло:

220 грама

Размери:

13 х 17 см

ISBN:

9786191610334

Издателство:

Персей

Книгата е богато илюстрирана с неговите прочути фрески от Сикстинската капела, както и с прекрасните му скулптури, картини и рисунки.

В изданието за пръв път у нас се разкриват и тайните послания във фреските на Микеланджело – изображението на Господ като разрез на човешкия мозък (в Сикстинската капела), автопортрет на Микеланджело върху одраната кожа на св. Вартоломей във фреската „Страшният съд“, портрет на любимия му Томазо (също там) и др.

В книгата се публикуват преводи по последните редакции на преводача, включени са стихове на Витория Колона (любимата на Микеланджело), както и негови писма, за пръв път на български.

Микеланджело Буонароти

Микеланджело се ражда на 6 март 1475 г. като Микеланджело Лудовико Буонароти Симони, в Капрезе, недалеч от Арецо (родното място на Франческо Петрарка и Джорджо Вазари) и на стотина километра от Флоренция, центъра на областта Тоскана. Самият Микеланджело счита себе си за флорентинец, защото това е градът, в който израства и се оформя като творец и личност.

Съдбоносна се оказва срещата на юношата Микеланджело с шест години по-големия Франческо Граначи, който е ученик на художника Доменико Гирландайо. Впечатлен от рисунките му, Франческо го убеждава да напусне школата по граматика, която посещава, и да започне да учи при мастер Гирландайо. Упоритостта на Микеланджело и твърдото убеждение на Гирландайо, че е открил истински талант, преборват недоволството на бащата на младежа. Но и дълго време след това за таткото заниманието с изкуство ще си остане непознато и недостойно нещо.

Големият шанс на Микеланджело е, че талантът му е забелязан от самия Лоренцо де Медичи, който го взима да живее и да учи заедно с децата му в двореца. Там той си създава контактите, които по-нататък ще изиграят съществена роля за проявите му като творец. Запознава се с връстника си Джовани, средният син на Лоренцо Медичи, обречен на Църквата и сдобил се с кардиналски сан непосредствено преди смъртта на баща си. През 1512 г. той ще стане папа под името Лъв X. Почти техен връстник е и Джулио, извънбрачният син на Джулиано де Медичи, по-младият брат на Лоренцо. В края на 1523 г. той също ще стане папа – под името Климент VII.

24-годишен, той създава шедьовъра си „Пиета“ (намиращ се в базиликата „Св. Петър“).  Седем години по-късно идва нов триумф – с „Давид“, символът на Флоренция. По-късно ще скандализира религиозните пуритани с фреските си за Сътворението и Страшния съд в Сикстинската капела, Ватикана. В тези фрески има много скрити послания: например в „Сътворението на Адам“ изображението на Господ, обвит в облак от тъкан, много точно възпроизвежда структурата на човешкия мозък, показан в разрез, сякаш внушавайки, че божественото е в самия човек, в неговото съзнание.

Погълнат изцяло от изкуството си, Микеланджело като че ли няма време за личен живот. Причината е донякъде и в това, че в епохата на преклонение пред красотата, той се усеща грозен – заради едно младежко сбиване скулпторът остава със счупен нос. Но това не му пречи самият той да издига красотата в култ, да търси в нея вдъхновение и да я приема за основа на висшата любов, разбирана в духа на актуалния тогава флорентински неоплатонизъм. Затова в чувствата му, отразени в любовните му стихове, има много повече извисяване на духа, отколкото секс. Красотата и любовта за него са просто източник на вдъхновение. Затова скандалната му връзка с младия Томазо деи Кавалиери, продължила три десетилетия (той е и на смъртния одър до него), е по-скоро платонична, отколкото консумирана.

Историята на тази връзка е разказана в книгата „Копие, захвърлено с любов“ и е илюстрирана с прекрасните сонети, които Микеланджело посвещава на младежа.

Ако съдим по стиховете и писмата, които си разменят Микеланджело и вдовицата Витория Колона, маркиза на Пескара и една от големите поетеси на ренесансова Италия, любовта им също е била повече общуване на духа, отколкото на тялото. Двамата се превръщат в една от знаковите творчески двойки на Ренесанса.

Няма добавени коментари

Свързани продукти

Previous Next

Нови книги виж всички нови книги

Previous Next

Бестселъри виж всички бестселъри

Previous Next

Разпродажба виж всички в разпродажба

Previous Next