Цариградски друм

Братислав Петрович (Автор)
Favourites
Наскоро прочетениВ момента четаИскам да прочетаЛюбими книги

Цена: 9,98 лв.

налично за доставка

Иманяри и хайдути днес и преди три века на Цариградския друм от Белград през София към Истанбул.

Сръбският писател Братислав Петрович търси истината в легендата за българските хайдути поп Мартин и Вълчан войвода.
Година на издаване:

2014

Брой страници:

256

Корици:

меки

Език:

Български

Тегло:

240 грама

Размери:

13 х 20 см

ISBN:

9786191610396

Издателство:

Персей

Какво се случва на Цариградския друм – някогашният римски път Виа Милитарис, днешната магистрала Белград-Ниш-София-Истанбул, пътят, който свързва Изтока и Запада? В днешни дни и преди близо три века? Какви тайни крие той?

Две сюжетни нишки (от XXI и XVIII век) водят към едно: истината, скрита в легендите за заровените съкровища на прочутия хайдутин поп Мартин и неговия побратим Вълчан войвода. Легенди, които и днес амбицират иманярите да търсят заровените съкровища, да разпространяват тайни карти и да рушат светини в преследване на митичното злато. За това разказва този роман, вплел реални факти с вълнуващи човешки съдби – с неподправено писателско любопитство, с нетрадиционен поглед върху легендата, пречупен през неговата жизнена философия и безспорен белетристичен талант.

А кой всъщност е поп Мартин? Защо легендата за него е жива и до днес? Личността на поп Мартин, въпреки историческата му достоверност и осезаема реалност, може да се разглежда като събирателен образ на народния закрилник, отмъщаващ за поругана чест или нанесено зло и раздаващ заслужено възмездие на насилника. В България съществуват няколко предания за него. Според едно от тях, той е родом от с. Батин, Русенско, според друго е от с. Разпоповци, край Елена, а според трето – някъде от Севлиевския Балкан. Във всички предания събитията около поп Мартин се отнасят към времето на кърджалиите и даалиите, а конкретният исторически повод – валията отвлича и потурчва жена му и дъщеря му. Общото при всички разкази е, че след тази случка попът се разпопва и тръгва да мъсти за поруганата си семейна чест.

Иманяри и хайдути. Легенди и истина. Настояще и минало. Тайните им е скрил Цариградският друм Белград-Ниш-София-Истанбул.

Братислав  Петрович е дългогодишен служител на сръбското МВР и писател, автор на пет романа, най-успешният от които е „Цариградски друм“, един от хитовете на последния панаир на книгата в Белград и в Tоп 10 по продажби в онлайн магазина на „Книжевна омладина“.

Братислав Петрович

Братислав  Петрович е роден през 1961 г. в с. Шливовик, община Бела паланка. Дългогодишен служител е на МВР в Сърбия. Член е на сръбския Съюз на писателите от страната и чужбина. Автор е на пет романа и три монографии за хайдутството и манастири в родния му край, на стихове и публицистика.

Интересен факт в биографията му е участието в сръбската офанзива в Косово през 1998 г. Като служител на МВР на Сърбия, той е мобилизиран и пратен за един месец да патрулира заедно с подразделението, на което е командир, в района на Ораховац. Остават там цели три месеца, без да им бъде изпратено подкрепление, изложени на атаките от страна на Косовската освободителна армия. По чудо оцеляват само той и двама от колегите му. При едно от нападенията върху него рухва стена от сградата, в която са барикадирани, а останалите му другари загиват пред очите му. Ръката му е счупена и той е транспортиран обратно в  родното му място. Когато през зимата на 1998 г. неговото подразделение отново е включено в списъка на патрулиращите в Призрен, той открито заявява, че няма да изпрати хората си на явна смърт, защото служителите на МВР не са армия и не са подготвени да водят реални бойни действия, в каквито са участвали през лятото на същата година. За това свое изявление е съден от военен съд и изпратен за три години на наказателна служба без чин и звание. В романа си „Изявление“ (2007) той описва цялата акция в Косово през погледа на очевидец и участник.

Базиран на богат документален материал за съвременното иманярство и хайдутството от XVIII век, романът „Цариградски друм“ (2013) е най-успешната му книга. 

Няма добавени коментари

ЛЕГЕНДАТА ЗА СЪКРОВИЩАТА НА ПОП МАРТИН (поразровена от Таня Попова, преводач на романа):

Личността на поп Мартин, въпреки историческата му достоверност и осезаема реалност, може да се разглежда като събирателен образ на народния закрилник, отмъщаващ за поругана чест или нанесено зло и раздаващ заслужено възмездие на насилника.

У нас съществуват няколко предания за него. Според едно от тях, той е родом от с. Батин, Русенско, според друго е от с. Разпоповци, край Елена, а според трето –  някъде от Севлиевския Балкан.

Във всички предания събитията около поп Мартин се отнасят към времето на кърджалиите и даалиите, а конкретният исторически повод – отвличането и потурчването от валията на попадията и хубавата ѝ дъщеря, винаги се фиксира върху християнския празник Петковден. Общото при всички разкази е, че след тази случка попът се разпопва и тръгва да мъсти за поруганата си семейна чест.

В едно от тях се разказва следното: Така нареченият „търновски валия“ съгледал хубавата попадия, когато събирали данъците от християнското население в Елена. Той поканил попа и жена му на вечеря, след която валията казал на поп Мартин, че жена му не желаела да си тръгне и оставала в харема му. Попът си отишъл сам и окачил на един кол в своята градина калимявката си с думите: „Нито съм те слагал, нито съм те махал!“, с което скъсал със свещеничеството и поел по славния, но труден път на народен закрилник. След като свързал четата си с тази на Вълчан войвода, именуван в тези предания и като Велко войвода, двамата заедно изготвили до „търновския валия“ фалшива заповед, според която той трябвало веднага да се яви с прислугите, имуществото и харема си в Одрин за заемане на по-висок сан. Валията се хванал в капана и потеглил с целия си антураж през Твърдишкия проход за Одрин. На най-високото място на прохода – Превала, четниците нападнали турците и ги избили. Оставили само попадията, която поп Мартин окачил на един бук и къс по къс я нарязал, докато издъхнала, като не спирал да изрича словата: „Ако ми беше вярна, трябваше или да го убиеш, или да избягаш!“

В конкретния случай наименованието „търновски валия“ е изпразнено от реалното си историческо съдържание, понеже през посоченото кърджалийско време не е имало валии. Вероятно тук „валия“ е местният големец – спахия, паша и т.н., дошъл до нас с това название чрез преданията, създадени след 1864 г., когато Мидхат паша за първи път експериментирал закона за вилаетите на българска земя с образуването на Дунавския вилает, обхващащ земите между Дунав и Стара планина, чак до гр. Ниш, със седалище Русчук и първи валия Мидхат паша.

В друго предание историята почти съвпада с тази, различно е обаче самото отмъщение. След като причакал кочията с пашата и жените му в горите под Разград и избили сеймените, поп Мартин жестоко се разправил, този път не с попадията, а със самия паша, като не жена си, а него рязал парче по парче, докато издъхне. Оттук нататък попът станал пряк помощник на Вълчан войвода, негов пръв довереник и съветник и заедно обирали турските хазни и мъстели на освирепелите османлии.

И точно тук сякаш преданията завършват. И иде ред на легендата. А тя, както знаем, е способна на всичко. От написаното дотук разбираме как поруганата семейна чест на поп Мартин го направила хайдутин и народен закрилник. Той тръгнал да мъсти за себе си, а както почти винаги става, отмъщавал и за безбройните свои озлочестени братя и сестри българи, за да може накрая да заключим, че ако се съберат всички предания и легенди за поп Мартин и Вълчан войвода, ще се окаже, че няма край в България, където те да не са се подвизавали и отмъщавали.

Доказателства за съществуването на легендарния поп е изписаното от самия него в нишаните, които направил по поръка на Вълчан войвода, за да обозначи скритите от него съкровища, които, като потрябват, да може да намери. Бидейки единствен грамотен от дружината, той с право получил доверието на Вълчан войвода да списва нишаните за укритите съкровища, а смелостта и юнашкият дух на попа заслужено го направили негов най-близък сподвижник. Цели двадесет били годините, прекарани от поп Мартин в компанията на Вълчан войвода, а доказателството е следното: „Преди двадесет години – пише той сред нишаните – на път от Цариград за Солун се другарувах в гемията с дядо Ставрус. Гърка пита Вълчан знае ли Балкана към Троянския проход. Вълчан му дума, че на пръсти.“ След това поп Мартин описва как намират посоченото от гърка злато и как Вълчан войвода убил своя съдружник, който искал да употреби имането за други цели, а „Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското“. И това злато обаче не стигнало за високата цел, която си поставил войводата, поради което той „заповяда да се сбира дружина от все пострадали окумушлии хора.“... „Взехме много хазни и обрахме много чифлици. Бастисахме зли човеци.“

Поп Мартин не се страхува от Вълчан и успява сред текста на нишаните да остави свои писания, характеристики на времето и хората около него. Дали съзнанието му за историчност или страхът, че всички тия, заслужаващи внимание, факти, събития и личности, ще изчезнат в забвението заедно с тях, са били водещи при осъществяването на това безспорно значимо дело, не се знае. Знаят се единствено записаните негови слова: „Страшен човек е Вълчан. Той не знае, че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знаят целите тия работи за него, щото нещо ме блазни, че туй ще ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се, че и мене може да убие.“ След това предположение той доразказва своята и биографията на Вълчановата дружина и завършвайки с думите „До тук словата са мои, отдире са тия дето нявга ще вършат работа“, продължава добросъвестно да описва богатствата и начините за тяхното откриване. Най-накрая е изписал: „Аз поп Мартин. Русчук“.

ИДЕИТЕ В КНИГАТА (видяни от Романьола Мирославова):

Модерен и в същото време с дълбоки исторически корени роман, където настояще и бъдеще се преплитат във фабулата заедно със затрогващи човешки съдби и дават отговор  на множество въпроси, които излизат от рамките на чисто националното. Книга в книгата, повест в повествованието, където съвременното битие намира корените си в отдавна отминали години и исторически събития.

Легендата за хайдутина поп Мартин и днес съжителства с иманярската страст по дукатите на Вълчан войвода. Ето я общата злочеста участ на двата ни братски народа.

Мартиновите хайдути не говорят български. А Вълчановите? Както казват и другите герои в романа: „Вълчата кръв е гладна кръв“. В дружината всички: добри и лоши, сърби и българи, обрязани и християни, плячкосват и убиват. Не гледат вярата. Гледат кесията на пътниците по друма. Не само кръвта, времето е вълче. Дори божите служители – калугерите и поповете, дори те гледат със страхопочитание париците. Защото „на Бога се служи довреме, а когато трябва, ще свалят расото  и ще тръгнат срещу турците. Ще бъдат войска Христова и хайдушка.“ За тези времена готвят те онова скътано злато и сребро.

Перипетиите на героите следват пътя на съкровищата, отнети насилствено и прибрани на сигурно място. Най-често в пещерите, под земята или в основите на някоя порутена църква, за други по-добри времена, когато ще послужат за по-благородни цели.

„Легендата за нашите скрити съкровища ще съществува. Ще се знае от хората. Когато нас ни няма, те ще ги търсят. Но кои? Онези, които обичат блясъка на златото. Които искат да забогатеят и да живеят охолно. И като не намерят нищо, ще ни забравят. А книгата живее. Оцелява. Книгата надживява и царства, и народи. Един народ може да изчезне, но книгите му ще останат. Много повече хора ще прочетат тази твоя книга, малко от тях ще търсят съкровищата.“

Тук вече се проявява дарбата на истинския, на родения белетрист, у когото словосъчетания и идеи се захващат една за друга като наниз пендари върху шията на красива сръбска девойка. Думите на Братислав Петрович рисуват панорамата на едно робско време, малко позабравено, жестоко и безродно, но изконно наше – християнско. Време на борба за чиста кръв.       

Думите на един от героите в повествованието – Смайо турчина, за съжаление и днес могат да  прозвучат актуално не само за западните ни съседи и да ни накарат да се замислим над националната си съдба: „Вие сърбите сте си най-големите врагове. Други врагове не ви трябват... А пък и не умеете да властвате. Гледам в Ниш: щом някой търговец сърбин се издигне малко, вече не признава и родния си брат. Ако може и душата на сиромаха ще вземе. А виж нас, Лазо: мюсюлманинът, ако изкара един грош, ще го задържи за себе си. Два ако заработи, един ще остави за себе си, а един за бедните. Три ако заработи, два за себе си, а един пак за бедните ще остави. На такива и Бог помага, и ни върви. Ние можем да садим ориз по долината на Нишава, вие не можете. Не искате да работите. Искате бързо да забогатеете.“ Противопоставянето на философиите на двете религии само се налага в търсенето на християнската ни идентичност. И в обяснението защо сме такива, каквито ни виждат и друговерците: „След сто, двеста, триста години... след четиристотин, не е важно кога, по тези места няма да има вече мюсюлмани, а вие постепенно ще започнете да изчезвате.“ Страшна, жестока констатация за общото ни славянско бъдеще.

Озадачаващ, но и много мъдър съвет дава Смайо на сръбския си побратим. Какво да направим, за да не се сбъдне горното предсказание: Да се присъединим към Изтока или Запада. „На Запад е блясъкът, златото... А на Изток е душата.“ Ето ги двете ценностни системи, двете противоположни гледни точки на едните и на другите. А вододелът, който минава между тях, съвпада в нашите общи географски ширини. „Избирайте“ – казва Смайо. „Но всеки блясък има своя цена“ – добавя авторът.

За мен е важно, че Братислав Петрович не се е поблазнил от блясъка. Очевидно, той по-добре от своите герои знае стойността на неговото великолепие. Знае, че скъпоплатените лъчи на блясъка са ослепителни.

Не случайно авторът на „Цариградски друм“ прави намека за робските години, когато Ниш е превзет от австрийците, за кръста на Неманичите, който дори Фридрих Барбароса се опитва да открадне, минавайки през града. Всичко си има цена. Неправилният избор също.

Свързани продукти

Previous Next

Нови книги виж всички нови книги

Previous Next

Бестселъри виж всички бестселъри

Previous Next

Разпродажба виж всички в разпродажба

Previous Next