Непознатият Яворов

Пейо Яворов (Автор)
Favourites
Наскоро прочетениВ момента четаИскам да прочетаЛюбими книги

Цена: 20,00 лв.18,00 лв.

Отстъпка: 10 %

налично за доставка

Голямата литературна загадка е разкрита! Чудото стана! След повече от 100 години да се появят неизвестни стихотворения, писма и документи на един от най-големите български поети – Пейо К. Яворов, е истинско събитие. Собственост на частно лице, те бяха подложени на експертна оценка и автентичността им бе потвърдена.
Сега те стават достояние за всички българи с книгата „Непознатият Яворов“. Интересът към книгата е изключителен. Такъв интерес като че ли може да събуди само поет и личност като Яворов.
Година на издаване:

2020

Брой страници:

96

Корици:

меки

Език:

Български

Тегло:

550 грама

Размери:

16 х 23 см

ISBN:

9786191612192

Издателство:

Персей

„Непознатият Яворов“ разказва за този момент от живота на Яворов, когато той втори път отива да се бори за освобождението на Македония. Тогава той е войвода на чета от Македоно-одринското опълчение, избран е за първи кмет на гр. Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и заедно с още трима войводи сами превземат гр. Кавала, като се представят за парламентьори на българската войска.
Всички документи са ясно датирани – октомври 1912 г. Автентичността им е категорично потвърдена от доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до периода между двете световни войни.
Книгата включва историческа студия на Милкана Бошнакова за връзката на Яворов с освобождението на Македония, за случилото се с него там по онова време, за лидерите на организацията, с които общува Яворов, за събитията около превземането на Неврокоп и Кавала. Илюстрирано е с много снимки.
Представени са всички документи – като факсимилета, доказващи автентичността на всичко, като разчетен текст от Милка Бошнакова. Има: парче от турско знаме, разсечено от Яворов и с дарствен надпис на свой сподвижник (Григор Белокапов от Коньово), четири писма до близки приятели на поета (съратниците му Тодор Александров – лидер на ВМРО, Таньо Николов и Христо Чернопеев, приятеля, който е ботаник и естественик, Тодор Тодоров (Тодор Николов), разписки, издавани от Яворов като кмет на Неврокоп, и требвания (отчисляване от четата). Всички тези документи са с изключителна историческа стойност и осветляват събитията около този исторически момент.
Но най-ценното в сбирката са три стихотворения, две от които, без да се подценява и третото, са с изключителна литературна стойност и въздействат и днес. Те са разчетени от Милкана Бошнакова и подредени графично в стихотворна форма от литературния критик и изследовател Пламен Тотев.
Това по всяка вероятност са последните стихотворения, написани от Яворов. В тях има изключително силни строфи:

И паднах сякаш поразен от гръм –
зарових плачещо лице в земята
и чух със сетни сили чуден звън –
звънът на бойната тръба и на войната...

И тук ще стана бучка пръст,
но пак ще съм в теб, Родино!
Дори и да не турят кръст,
ти, майко, пак ще помниш мойто име!

Това са стихове, които вероятно един ден ще се изучават и в училище, защото в тях има и нещо от Яворовата равносметка на живота му като човек и творец.

Пейо Яворов

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга Мисъл той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява — той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки. Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия писател от Тодор Александров. Дългогодишното им приятелство е крито дълги години от социалистическата историография.
Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 година. Домът му в София също е музей и, въпреки че самата сграда се нуждае спешно от ремонт, музеят продължава да получава голям брой посетители

Няма добавени коментари

Свързани продукти

Previous Next

Нови книги виж всички нови книги

Previous Next

Бестселъри виж всички бестселъри

Previous Next

Разпродажба виж всички в разпродажба

Previous Next