Авторът Евгени Минчев прекосява собствените си граници на въздържание, като изсипва въображението си в един стегнат словесен коктейл. Изобилието от пейзажи и състояния често се доминира от усещането за истински сексуални миризми и читателят лесно добива чувството, че сам присъства в сцените. В книгата порочността се състезава с морала, а смъртта нахлува неочаквано и отнася героите един по един. Резкият контраст между жилището на Вивиен и болницата, където най-накрая всички попадат по различни причини, споява сюжета, който се отблагодарява с изключителен и неочакван финал.
English
