Понякога разумът от „Любомъдрие на Историята“ изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовно общуване с тях. Най-напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем духовно в други епохи и да проникнем в душите на онези, благодарение на които съществуваме „тук и сега“. Понякога съзираме ръка протегната внезапно от миналото и трябва веднага да я поемем, за да схванем какви са били тези, които са имали щастието или нещастието да се родят и живеят преди нас.

Психографията на историческите личности прониква под повърхността на описанието на определено събитие и обосновава невидимите скрити причини за неговото разразяване. Все още са възможни разкрития, които да преобърнат „отвътре навън“ наслоените представи за съдбовни премеждия. Човешката душа вирее в променлива историческа среда. Човеците правят Историята всеки със своята душевност и особен характер, а решенията често се вземат под напора на страстите. Изследвачът трябва ясно да прецени доколко моралното стремление произвежда психическа енергия, чието въздействие взема връх над физическите сили и материалните условия. Съдбоносната роля на тълпата налага изучаването на нейната психология, за да се обяснят много от бурните и преломни явления в обществото, както и да се разбере каква част от народа тя представлява. Човекът, попаднал сред стихийното множество, е способен на неочаквани от самия него прояви, чиито смисъл ще схванете, ако научите за дълбинните тайни от препоръчваното на любознателните четци „Душесловие на Историята“.

Няма добавен откъс от книгата!